Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ВСЕКИ ДЕН Е ЕДНА ИСТОРИЯ"

ВСЕКИ ДЕН Е ЕДНА ИСТОРИЯ

В памет на Кристина Красен

Денят си личеше от сутринта. Щеше да е слънчев, безоблачен и топъл за началото на март. Дори тук-таме имаше вече цъфнали дръвчета.
Тя седна до прозореца в малката кухня и отпи от кафето, което направи. Синът й още спеше, защото работеше нощем в едно заведение, но като станеше, докато си говореха, закусваше с нея, тоест обядваха, ако трябваше да е точна. Сега бяха само двамата и трябваше да се грижат един за друг и да се подкрепят във всичко. Мъжът й след дълго боледуване, което го измъчи, почина в началото на януари. Често се събуждаше с мисълта за него. Още не можеше да привикне с това, че го няма. Все си мислеше, че ей-сега ще чуе гласа му от другата стая. Уви, това време отмина. Също като младостта - цвете, което се разтваря, цъфти с пълната си красота и изящество, прецъфтява, увяхва и се свива и само стъбълцето напомня за краткото му съществуване. Сега виждаше всичко това в сина си. Беше хубав, умен и излъчваше благородство и доброта, които контрастираха на хората край тях. Времето ги озлоби, направи ги алчни, завистливи, сякаш доброто от тях се бе изпарило. Но тя вярваше, че това е временно и ще дойде друг период, когато светът ще се обърне към наистина важните неща. Може би защото обичаше като иманяр да се рови в книгите и да събира ценни зрънца, а после да съчинява истории, в които посяваше зрънцата и ги гледаше с любов как бавно никнат, как се разлистват и сякаш в стаята се носеше пролетен аромат. А после цъфтяха и нежните им цветове се носеха в пространството от вятъра и хората им се радваха. Това беше най- хубавото и смисленото нещо, което бе правила през целия си живот, макар че за някои близки, приятели и колеги бе наивна въздухарка, която не надмогна илюзиите и фантазиите си, не намери истинско призвание в реалния живот, въпреки че дълги години работи като журналист. Но те не съзнаваха колко бедни духом бяха. Загрижени за оцеляването си, преставаха да виждат красотата и добротата. Интересуваха ги парите, благополучието, криворазбраното благосъстояние. А нейното богатство беше тук, в едно чекмедже. И тя го споделяше с другите.
Синът й я разбираше. Не можеше да си представи, че би било другояче. На останалите, които я гледаха скептично, им се усмихваше и ги отминаваше. И те сякаш дълбоко в себе си чувстваха нейната извисеност. Тя излъчваше светлина, която не можеха да си обяснят и разтопяваше закоравелите им сърца, превърнали се в безпогрешни машинки, привикнали към обичайния си ритъм. Но тя някак променяше пространството около себе си.
Като си помислиш, думите невидимо придружават живота на хората, но за малцина те са живот. Без тях нищо не е същото. "Дума дупка не прави"- казва народът, "Добра дума железни врати отваря", но и "Казана дума- хвърлен камък"... А тя беше хвърлила много камъчета и те някак се подреждаха във времето като мозайка, която хората разчитаха и тълкуваха по свой начин, а може би и някой друг, невидим, който присъства в живота и го наблюдава. Духът й беше пропит от тази мисъл и сякаш усещаше необясними невидими присъствия около себе си, които й нашепваха странни, но хубави неща.
Извади първия бял лист за днес от пакета, който бе купил синът й, и написа първото изречение. Защото всеки ден е една история, различна и неповторима, която хората като нея отбелязват по свой начин.

През това лято след боледуване тихо и незабележимо си отиде от света Кристина Красен. Като един от най-старите членове на добричката писателска група, тя живееше, макар и по свой начин, с проблемите на пишещите, с техните успехи и грижи. Не обичаше шумните събирания и спорове, уединението с белия лист за нея бе най-важното нещо и най-стойностното в живота й. Може би затова ръкописите, които остави след себе си, претърпяха многократни редакции под взискателното й перо. Единствената й издадена книга "Чудото" ни откри част от нейния свят, от света на словото. Думите й направиха света малко по-добър и по-щастлив. Предстои да излезе втората й книга, която е под печат и за която Община Добрич обеща своята подкрепа. Друг неин ръкопис още приживе тя изпрати в пловдивското издателство "Жанет- 45". Предстои ни тепърва да оценяваме нейната писателска дарба.

Марина Константинова
Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево