Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: АЗ – НЯМА"

АЗ – НЯМА

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

Поет. Отговаря за корекцията, избора, връзката с виртуалното...


Роден е на 17 септември 1952 г. в Добрич. Завършил е електроинженерство и радиожурналистика. Негови стихове са превърнати в песни от известни изпълнители - Михаил Белчев, Асен Масларски... Има две поетични книги.

Последни 5 статии от АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ

АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ
Скромният поет с национално значение, както с присъщата му самоирония се определя Александър Белчев, е роден през 1952 година в Добрич. Завършил е електроинженерство във ВМЕИ – Варна, специализира радиожурналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като електропроектант, редактор в Радио Варна, секретар на Дружеството на писателите в Добрич, главен редактор и управител на Радио Добрич. Печатал е стихове в „Литературен фронт“, „Пулс“, „Стършел“, в списание „Пламък“. Лауреат е на национални конкурси, в момента е член на редколегията на изданието за животопис и култура „Антимовски хан“ на Сдружение на писателите – Добрич. Дебютната му стихосбирка „Забранени градини“ е отпечатана през 1997 г. в поредицата „Литературна академия“ на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“. Автор е и на стихосбирките „Тъмни тайни“ („Българска книжница“, Сф 2002), „Златотърсач“ (в колекцията „На острова на блажените“ на фондацията за българска литература, Сф 2012) и „Спирачки за керван“ (иронии и апострофи) ( „Рал Колобър“, Сф 2012). В съавторство с Нона Нейчева от Добрич издават белетристичната книга „Пътуване назад и на Запад“ за нейните странствания по света и спомени на поета за срещите му с бележити български писатели и поети. Това томче е отпечатано също от фондацията за българска литература, през 2020 г.
По негови стихове композиторът Асен Масларски пише песните „Равноденствие“ (изп. Кристина и Михаил Белчеви), „Лятото“ и „Белег“ (изп. Милица Божинова и Асен Масларски)



РАВНОДЕНСТВИЕ

Отиде си.
И беше време.
И с мен е тъй.
И ми е мъчно.
И права си.
И е съвременно.
Очаквах го.
И ми е мъчно.
И е Любов.
И все я няма.
И има друг.
И ми е мъчно.
И има друга.
И сме двамата.
Отивам си.
И пак е същото.




ЧЕРНО. ПРАЗНО

Неоткритата пещера.
Дупката в съзнанието ми.
Джобът на черния панталон.
Ти след любов.
Изключеният телевизор.
Килията в скалния манастир.
Всичко, което сивее.
Бъдещето на планетата ни.
Това, че не мога да утеша
дъщеричката ти,
която си обели коляното.




СПИШ ЛИ ВЕЧЕ

Ще ти разкажа за пингвинката,
която много дълго не повярва,
че е студено нейното пингвинче.
А аз видях това.
Видях това.
Бях там.
За веселата рибчица
ще ти разкажа,
когато я налапа баракудата.
А майката видя това.
Видях това.
Бях там.
И за мига, когато беше с мен,
ще ти разкажа.
Когато беше с мен, а ме напусна.
А аз видях това.
Видях това.
Бях там.




НЕЧАКАН ТЕН

Мълчиш.
И ще запомня силни устни,
в безмълвието тънко-изтънели.
Да не пророниш дума
е изкуство.
От тайни мисли тъй сме почернели.
Мълчим.
Какво ли толкова ще скрием
един от друг, на тишината верни?
Но сме потайни.
Всеки гледа – да открие
в небето общо – своята вечерница.




АЗ – НЯМА

Ще ти свалят звезди.
Слънца ще ти затъмнят –
да сте двама.
Ще ти дарят
и Млечния път.
Аз – няма.
Ще те любят неистово.
По теб ще тъжат
в стих и гама.
Ще те усмихват.
Ще ти простят.
Аз – няма.
Тази изповед простичка
догде се чете
– е, от двама ви –
за секунда макар
той ще бъде без теб.
Аз – няма.




ПУСТИНЯ

В пустинята
излизай само нощем,
за да оцелееш.
И тогава има
прекалено много
нападателни животни,
но по може
да не те зърнат и
– още по-важно –
по може
да не ги зърнеш
ти.
Всичко страшно
започва от зърването
(в сърцето на пустинята).




ДУЕЛ

Добре насочих тази пика! –
(но тя пък взе, че се пречупи...).
Оръженосеца повиках –
(но той оказа се подкупен...).
Точно тогава пистолетът
спести спасителния изстрел.
Загубих, и не ми е леко,
от пораженските ми мисли.
И пак въпроса си повторих –
(няма къде да сте го чели):
– Със себе си като се бориш,
добре ли е, ако спечелиш?!




ВТОРА УПОТРЕБА

Употребени излишно,
думите бият тревога.
Опитвам се да не пиша.
Остава и да го мога.
За някакви чудесии
ако създал ме е Богът –
опитвам да ги открия.
Остава и да го мога.
Но ясно е, че не бива
вечно тъга да ме гложди.
Надявам се да сме живи.
Остава и да го можем.





ЗЛАТОТЪРСАЧ

На студени вълни към мен запълзя омразата:
късно пристигнах — парцелите са запазени.
Други злато копаят — имат правото да ме поучат.
Милосърдните сме последни — аз щадях своите кучета.
Хайде, палета мои, нека вием на месечина:
да ви галя се спирах, и тогава са ни задминали.

Къшей сух ще ни хвърлят — колко верни сме си, да ни изпитат.

...ще се сдавим до смърт върху стари следи по скалите.




РЕЛИГИЯ

И се оказва
много просто
всичко —
зелени клони,
а над тях — небе.
И мекото
жужене
на пчелите —
в зелени клони,
а над тях — небе.
И капка мед
в цъфтежа
на Живота —
зелени клони,
а над тях — небе.
И пак — какво е
вечното
спокойствие?
Зелени клони,
а над тях — Небе.

 

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево