Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ДРАМАТУРГИЯТА НА СТЕФАН ЦАНЕВ – ЖИВА КЛАСИКА В ТЕАТРАЛНА ТУРЦИЯ"

ДРАМАТУРГИЯТА НА СТЕФАН ЦАНЕВ – ЖИВА КЛАСИКА В ТЕАТРАЛНА ТУРЦИЯ

Хюсеин Мевсим е проф. д-р по български език и литература в Анкарския университет. Роден е в с. Козлево, обл. Кърджали, в семейство на тютюноработници (1964). Средно гимназиално образование завършва в Момчилград, а висше – българска филология в Пловдивския университет (1989). Установява се в Република Турция (1991), първоначално в Бурса и Истанбул, а впоследствие в Анкара (2001), където защитава магистратура и докторат (2005). Автор на монографии, студии и изследвания в областта на литературната история и българско-турските културни и литературни връзки, сред които „Пътуването на Чудомир в Турция (1932)“, „Между два бряга“ (Годишна награда на Съюза на преводачите за авторска книга, 2014), „Никола Фурнаджиев и Истанбул“, „Петър Дачев и Истанбул“, „Земя пределна“ (Национална награда „Христо Г. Данов“ за хуманитаристика, 2020) и др.


През последните двайсетина години българската драматургия шества парадно по сцените на турските държавни, общински и частни театри, като се радва на нещо повече от радушен прием. Без да съм привърженик на строгата статистика, мога спокойно да изтъкна, че през споменатия времеви отрязък в Турция от балканската и източноевропейската, дори от европейската драматургия най-много текстове се поставят именно от български автори. Мисля, че обратното уравнение също е вярно – чуждите театрални сцени, по които се играят най-много български пиеси, са турските. Сериозен и впечатляващ дял в това отношение имат преди всичко драматурзите Стефан Цанев, Станислав Стратиев и Христо Бойчев. В настоящия текст ще се спра върху драматургичните произведения на култовия за турските театрали автор Стефан Цанев, поставени в съседната страна.
Турската театрална общественост се запознава с драматургията на Стефан Цанев през 2004 г., когато в Държавния театър в Измир се поставя „Последната нощ на Сократ“ (превод Исмаил Бекир Аглагюл, режисьор Искендер Алтън). На премиерата е поканен да присъства самият драматург със съпругата си, Доротея Тончева. В деня на постановката гостите посещават и Ефес, столицата на древна Йония, родината на Пазача. По-късно, през 2008 г., тази пиеса се игра в Държавния театър в Истанбул, като режисьорът Метин Белгин бе поверил ролите на известните артисти Мелек Байкал, Мустафа Угурлу и Мехмед Али Каптанлар; постановката импонираше с блестящо сценографско решение. От 2019 г. Сократ (Мехмед Атай), Пазачът (Октай Дал) и Ксантипа продължават да шестват по сцената на частния театър „Çankaya Sahnesi“, в столицата Анкара. Скоро театърът ще издаде пиесата в отделна книга (превод Хюсеин Мевсим), която ще се предлага на зрителите.
Една друга пиеса на „българския Маяковски“, а именно „Другата смърт на Жанна д’Арк“, през есента на 2005 г. се роди за сценичен живот в частното „Oyun Atölyesi“ в азиатския Истанбул, основано от турския филмов и театрален актьор от световна величина Халюк Билгинер и известната актриса Зухал Олджай. Почти непознатата в родината на автора си пиеса, с една само сценична реализация1, без забележими успехи и по другите чужбини, в Турция се превърна в нещо повече от театрален хит, в класика.
Как става така, че драматургична творба, маркирана от критиката в родината си като „пълна с конкретноисторически алюзии и лековато-профанно интерпретиране на историческата канава до такава степен, че стои по-близо до пошло-арогантната сатира на политическото кабаре, отколкото до театъра“2, в културно-театралната среда на съседна страна се превръща, без ни най-малко преувеличение, във феномен?
Предстоеше ми защита на докторска дисертация, когато получих предложението за превод. Да, заех се с превода по отправена покана, тъй като сам вероятно никога нямаше да предположа, че тази, „гъстонаселена“ с велики инквизитори, милостиви следователи, благородни обвинители, лисансиета, с божи заповеди... пиеса може толкова да бъде харесана в друговерска Турция. Наложи се да я преведа за броени дни, а текстът никак не беше лесен.
Режисьор бе младият Кемал Айдоган, а ролите на Бога, Жанна и Палача бяха поверени на Халюк Билгинер, Тюлай Гюнал и Гювен Кърач. По единодушното мнение на театралните среди постановката бе окачествена като културно събитие, игра се няколко поредни сезона с несекващ успех в Истанбул, както и на десетките турнета из цялата страна, а преводачът бе номиниран за най-добър превод на пиеса. Появиха се множество хвалебствени отзиви както във всекидневници, така и в специализирани театрални и изкуствоведски издания, които, не пренебрегвайки режисьорско-постановъчните и актьорско-изпълнителските достойнства, повече превъзнасяха твърде задълбочения и злободневен за турския обществен контекст текст на Стефан Цанев.
Оригиналното разглеждане на темата за религията и държавата, за парадирането с религията и инструментализирането ѝ, третирането на проблема за личността и историята, за жертвоготовността и идеала, за пошлото геройство и мнимото човеколюбие подлагаха турския зрител на самосъд, караха го да се смее от душа, с горчиви сълзи на очи. Актьорите се възползваха охотно от бележката на автора, че „имената се сменят според смяната на държавниците; пълна свобода на актьора да импровизира“, което им даваше възможност непрекъснато да актуализират текста, вкарвайки в него герои и случки от турското и световното злободневие.
Нека да представя само няколко откъслека от съвсем малка част от отзивите за постановката.
„Седмици наред в салона за 350 души няма свободно място. Няма да има и в бъдеще. Разсмивайки ни, пиесата показва как се създават псевдогероите в обществото и колко трудно се опазва човешкото достойнство“, отбеляза Али Атъф Бир (Hürriyet от 28.10.2005), докато Тургай Фишекчи обясни разтърсващия характер на постановката „с разминаването на религиозните доктрини с човешката природа.“ (Cumhuriyet от 26.10.2005).
„Основната тема е напрежението между индивида и властта; българският драматург осмива обществената закостенялост, която сковава свободата на човека. Изключително прецизният превод на Хюсеин Мевсим, направен с дотолкова голяма вещина, като че наново написва текста на турски, внася свежа и обнадеждаваща струя в една театрална среда, силно вмирисана на преводи“ – не спести адмирациите си театралната критичка Зейнеб Аксой (Radikal от 30.10.2005), а Асу Маро свърза успеха на постановката в провокирането на въпроси по такива чувствителни понятия като религия, власт, доблест и патриотизъм (Milliyet от 10.10.2005).
„Поставянето на пиеса, която асоциира с идеите на богоотричащия философ Жан-Пол Сартр, в година, когато се отбелязват 100 години от рождението му, е приятно съвпадение“ (Radikal от 26.10.2005), написа Хасан Анамур, един от най-добрите теоретици на театъра.
„Вграждайки пиесата в рамките на morality play, вид в средновековния театър, който цели да даде „уроци по морал“ на християните, Стефан Цанев разнищва проблематиката за отдалечеността на съвременните режими от плурализма, за откъснатостта на политиците от народа, страхливостта на обществото и комичната безизходност на Бога пред делата на човека, когото сам е сътворил. От поднасянето на сериозното послание със забавен дискурс се ражда един двучасов приятен сеир“ (Cumhuriyet от 20.10.2005.), отбеляза в рецензията си видната професорка по театрознание, Айшегюл Юксел.
Като най-сложна и многопластова се прие ролята на Жанна, в която Тюлай Гюнал се представи отлично. Тя понякога бе Жанет, понякога – Жанна д’Арк на Жанет, понякога – самата Жанна д’Арк, такава, каквато я иска светата инквизиция. „Такава роля се пада на актьора веднъж на 50 години. Аз имах този шанс“, сподели актрисата пред българските медии.
„Желаете ли да гледате театър? Тогава непременно гледайте „Другата смърт на Жанна д’Арк“! (Cumhuriyet от 20.10.2005), призова Ахмед Джемал, един от големите преводачи на немскоезична литература и драматургия.
Актьорите се сменяха, но интересът към постановката се запази. Няма да забравя как на едно от поредните турнета на театъра в Анкара салонът за 1200 души кънтеше от тишина при сърцераздирателния монолог на Жанна и се пукаше по шевовете при появата на патриотаря Палач.
„Забравете тази пиеса!“, бе пророкувал цитираният в началото български театрален критик, но ето че в Турция вече 15 години тя не само не се забравя, но стремително разширява географския си периметър и продължава да марширува най-малко по няколко сезона по театралните сцени пред препълнени салони – ту край Егейско море (Държавният театър в Измир, 2009; Общинският театър в Борнова, 2016), ту в сърцето на степния Анадол (Общинският театър в Ескишехир, 2014), ту край Източното Средиземноморие (Мерсин, 2016 и 2018), ту по двете части на мегаполиса край Босфора.
През 2012 г. в частния театър „Han“ в Измир се игра трагикомедията „Всички луди ме обичат“ (превод Хюсеин Мевсим); режисьор бе собственикът на театъра, Рючхан Гюрел. Интересно е да се отбележи, че като актьор в състава на Държавния театър в града преди това той бе играл ролята на Пазача в „Последната нощ на Сократ“. С тази трагикомедия се откри новият театър „Moda Sahnesi“ (2013) в Мода, в азиатската част на мегаполиса, която вече девета година се играе пред препълнен салон, с популярния актьор Мерт Фърат в една от главните роли. На 18 януари 2014 г. Стефан Цанев и Доротея Тончева с дъщерите си Анна и Яна уважиха постановката на пиесата, на която бяха поканени българският посланик в Анкара, Негово превъзходителство г-н Красимир Тулечки и генералният консул в Истанбул, г-н Александър Велев – един от редките примери на ухажване на театъра от страна на дипломацията. След постановката в театралния салон се състоя импровизирана среща-разговор със Стефан Цанев. Стенограмата на многобройните въпроси и отговори бе публикувана в едно списание за литература и изкуство, в което авторът бе представен и с три стихотворения3. В момента трагикомедията с Ангел, Йосиф и Мария се репетира в частния театър „Tiyatro Duo“ в Анталия.
Стане ли дума за драматургията на Стефан Цанев в Турция, непременно трябва да се спомене и световната премиера (15.12.2017) на „Заговорът на Калигула“ (превод Хюсеин Мевсим, режисьор Рагъб Явуз) в „Baba Sahne“ в Истанбул. Впрочем очакваше се пиесата да направи световна премиера отново в Истанбул още през 2015 г. в Общинския театър в Бакъркьой, подписаха се съответните договори, но поради стачката на актьорите, за известно време театърът беше затворил вратите си. Впоследствие „кървавата комедия“ на българския драматург започна да се репетира в „Oyun Atölyesi“, дори бе насрочена датата на премиерата (декември 2016), но творчески разногласия между режисьора и актьорите доведоха до отмяната на постановката, на която се канеше да присъства авторът със съпругата си. На световната премиера в „Baba Sahne“ авторът нямаше възможност да присъства, но по моя молба изпрати кратко приветствие до екипа, което бе прочетено от сцената:

Скъпи колеги от театър „Баба Сахне“!
Благодаря ви, че вие първи в света оживихте на своята сцена моя Калигула, неговия кон, Клавдий и Мнестер. Този ден е изключително важен за мен и аз съжалявам, че не съм сред вас, но ако се огледате по-внимателно – може би ще забележите сянката ми да наднича тайно някъде зад кулисите...
Прегръщам ви и особено нежно целувам актрисите.
Бъдете здрави и романтични!


В осъвременения си вариант пиесата „Конят на Александър Македонски“ (превод Хюсеин Мевсим, режисьор Дениз Йозмен) на 15.10.2021 г. направи световна премиера отново в Истанбул, в „Tiyatroadam“; впоследствие направи турне в различни градове из страната. В момента споменатата пиеса се репетира в Театъра на Голяма община в Измир, постановката се очаква с интерес, тъй като с нея се зае известният режисьор Юджел Ертен. В репертоара на различни театри са включени още монодрамата „Цигуларката на Бога“ (превод Хюсеин Мевсим). Междувременно, за популяризирането на Стефан-Цаневата драматургия в Турция немалко допринесоха трите сборника, в които тя бе представена4.
Разбира се, в предложената статистика няма как да се включат десетките постановки на различни любителски, студентски, учебни, ученически и др. театри, както и онези, които се поставят без знанието и разрешението на автора и преводача. Всичко това красноречиво показва на каква популярност се радва драматургията на Стефан Цанев в съседната страна. Помоему основната причина за търсенето ѝ се крие в нейната злободневност за турската обществена среда; нерядко турските режисьори се насочват към драматургията на Стефан Цанев заради притчовия и иносказателен характер на съдържащите се в нея послания, в която съвремието се чете и се коментира през призмата на миналото, с извеждане на театралната сцена на герои и събития от историята (Сократ, Калигула, Жанна д’Арк). Едновременно с това авторът умело използва анахронизма като похват – миналото се чете от високата „гледна точка“ на днешния ден. Както се вижда, от преведените досега на турски език шест Стефан-Цаневи пиеси, пет безотказно са спечелили доверието на турската театрална общественост – те се поставят с еднакъв успех из цялата страна, което допринася за блестящото представяне на постиженията на българската драматургия в съседната страна.

 
Бележки:

1. Пиесата прави премиера на 20 април 1991 г. в „Театър 199“, като ролите са поверени на Доротея Тончева, Наум Шопов и Васил Михайлов; режисьор е Стефан Цанев.
2. Змийчаров, Петър. „Съвременна българска драматургия – от патоса през неврозите на детството до апатията“, с. 34 // В: Съвременна българска драма, Велико Търново: Слово, 2000.
3. Mevsim, Hüseyin. Stefan Tsanev ile Söyleşi ve Şiirler, Edebiyatta Üç Nokta, 12, 63-65, 2014, İstanbul.
4. Става дума за „Животът – това са две жени“ (превод Гюлбеян Алтънок и Тунджер Джюдженоглу, MitosBoyut, Истанбул, 1996); Bulgar Oyunları („Другата смърт на Жанна д’Арк“), Papirüs, İstanbul, 2006 и Çağdaş Bulgar Oyunları („Всички луди ме обичат“), Ürün, Ankara, 2011, съставени и преведени от пишещия тези редове.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево