ХУДОЖЕСТВЕНАТА ПАМЕТ НА ДОБРУДЖА
Художествена галерия – Добрич издаде сборник "Добруджа в изобразителното изкуство". Той е спечелил конкурс на Национален фонд Култура. Включени са статии от проведената през месец октомври 2006 година в Художествената галерия Добрич научна конференция.
Темата за Добруджа в изобразителното изкуство е широка и многообхватна, но поради исторически и конюнктурни обстоятелства е слабо изследвана, а сведенията за художествения живот до 1940 г. са оскъдни, съобщават от галерията. Широка е тематично-концептуалната рамка на сборника и научните изследвания на изкуствоведи, музейни специалисти, историци, краеведи разкриват пред читателя многопосочните интерпретации на темата. Тя предизвика изследователския интерес и в изданието са поместени статии на учени от Института за изкуствознание, професори от висши учебни заведения, музейни работници от галериите в Русе, Силистра, Балчик, Каварна, докторанти от НБУ и НХА, краеведи от региона. Съставители са Красимира Коева и Евелина Ханджиева. В редакционната колегия са: доц. д-р Красимира Коева – главен редактор, ст.н.с.ІІст. д-р Николай Бошев, ст.н.с.ІІст. д-р Милена Георгиева, проф. д-р Свилен Стефанов.
Това е първи опит за теоретично изследване и съхраняване на художествената памет на добруджанското културно наследство. За това част от статиите са фокусирани към добруджански художници като Никола Тахтунов, Филип Филипов, Атанас Павлов Попов, Господин Желязков, Петър Дачев, Борис Караджа и др. Особено актуална за град Добрич е темата за неиздигнатия монумент на генерал Иван Колев.
Задълбочени анализи и интересни факти ни запознават с живота и творчеството на иконописци и художници със значителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Изследвани са автори, чиито творби са основополагащи за фондовете на галериите в Добрич, Силистра и Балчик. Съвременното изкуство е представено чрез неконвенционалните му форми в три града на Североизточния регион – Шумен, Варна и Добрич. Обхватът на изданието е разширен с европейските "маршрути" в материалите за Албер Марке, Осип Любич и Елиас Канети.
Сборникът разкрива различни аспекти от изследваната проблематика; в него са анализират движими и недвижими паметници на културата; за първи път се изнасят някои факти и всичко това го прави много ценен приносен труд за развитието не само на регионалната, но и национална култура.
Темата за Добруджа в изобразителното изкуство е широка и многообхватна, но поради исторически и конюнктурни обстоятелства е слабо изследвана, а сведенията за художествения живот до 1940 г. са оскъдни, съобщават от галерията. Широка е тематично-концептуалната рамка на сборника и научните изследвания на изкуствоведи, музейни специалисти, историци, краеведи разкриват пред читателя многопосочните интерпретации на темата. Тя предизвика изследователския интерес и в изданието са поместени статии на учени от Института за изкуствознание, професори от висши учебни заведения, музейни работници от галериите в Русе, Силистра, Балчик, Каварна, докторанти от НБУ и НХА, краеведи от региона. Съставители са Красимира Коева и Евелина Ханджиева. В редакционната колегия са: доц. д-р Красимира Коева – главен редактор, ст.н.с.ІІст. д-р Николай Бошев, ст.н.с.ІІст. д-р Милена Георгиева, проф. д-р Свилен Стефанов.
Това е първи опит за теоретично изследване и съхраняване на художествената памет на добруджанското културно наследство. За това част от статиите са фокусирани към добруджански художници като Никола Тахтунов, Филип Филипов, Атанас Павлов Попов, Господин Желязков, Петър Дачев, Борис Караджа и др. Особено актуална за град Добрич е темата за неиздигнатия монумент на генерал Иван Колев.
Задълбочени анализи и интересни факти ни запознават с живота и творчеството на иконописци и художници със значителен принос за развитието на българското изобразително изкуство. Изследвани са автори, чиито творби са основополагащи за фондовете на галериите в Добрич, Силистра и Балчик. Съвременното изкуство е представено чрез неконвенционалните му форми в три града на Североизточния регион – Шумен, Варна и Добрич. Обхватът на изданието е разширен с европейските "маршрути" в материалите за Албер Марке, Осип Любич и Елиас Канети.
Сборникът разкрива различни аспекти от изследваната проблематика; в него са анализират движими и недвижими паметници на културата; за първи път се изнасят някои факти и всичко това го прави много ценен приносен труд за развитието не само на регионалната, но и национална култура.
