ЕСЕННИ ПОВЕИ ЗА КРАСИВОТО, ГОРДОТО И ОЩЕ НЕЩО...
Пенка Ангелова
Не съм мислила, че някога, по някакъв повод ще попадна в този край – Разложкия, и ще се удивлявам на толкова планинска красота и ще опалят и разтърсят душата ми събития, случки, съдби на живели тук хора и лица, дали дан днес живеещите да са горди, обичащи себе си и края си люде. А уж бях чела за борбите в този край – за Илинденско-Преображенското въстание, за бежанците от Егейска Македония, за пиринските партизани...
Появата на една книга на пазара – "Яловата вдовица" на Бойка Асиова, представянето й в Разлог – родният град на авторката, направиха идването ми възможно, а впечатленията и преживяванията – разтърсващи.
Малко преди да стигнем Разлог, току на Предел, делящ Пирин и Рила, спираме пред наскоро открития паметник на Илинденци (скулптор Емил Попов) – човешки фигури от камък, от всички възрасти, притиснати от огромни каменни плочи, убийствено задушаващи ги, безмерна мъка и страдание е изписано по каменните им лица. Въздействието е невероятно силно, разтърсващо и те подготвя за това, което ще видиш и чуеш, стъпил вече в град Разлог.
Наистина, насами площада, пред читалището, кротко, с чувството, че е дала всичко за свободите в този край, ме гледа каменната Магдалина Юрукова, имала сили да събере във фустата си отрязаните от турците глави на двамата си сина, двамата си братя, съпруг и четник, да ги помие по християнски с планинска вода, да ги сложи всяка до тялото, да ги оплаче и погребе, както се полага. А през войната от 1912-1913 г. още двама нейни синове падат убити за свободата на България...
Малко по-надолу е паметникът на Васил Левски – барелеф на главата му от мрамор, с удивителна прилика с това, което е в паметта ни като образ, но излъчването, излъчването е друго:
...Трябва да се помни
отъ всички, че през
летото на 1869 година
въ Мехония идва апостола
Василъ Левский и основа
Революционенъ кмитет
отъ 12 души въ къщата
на Киере Максевъ.
свещ. К. Савовъ
Идвал, посял семето и последвало това, което ще срещнем в романа, за който ви говоря... стремление за българско, радост от освобождението, за да се стовари със страхотен трясък и гръм решението на Великите сили, че това не се отнася за Македония и тя остава във владенията на Османската империя... и всичко това като мътен порой обърква съдби и животи на хиляди люде от този край. "Освободените" българи в радостта си прокудили и обесили бая помаци, върналите се турци дали огъня на десетки села и градчета по цяла Егейска Македония, посекли къде що стигнат по друмища и пътеки, бежанци – деца, възрастни и старци са задръствали планинските проходи. Всичко това се случва в романа "Яловата вдовица" на Бойка Асиова. В Красивата котловина, нейните герои почти всички си имат прототипи. Там се срещаме с лица и събития, които и днес се помнят в Разлог. Знаят се и се тачат наследниците на Аджисале, Айдън Динка, Чибук Тонка, Рабиета /Мария Неннкина/. Всички знаят и ти посочват бозаджийницата на Адем Албанеца...
Още съм под впечатлението на препълнената зала в Разложкото читалище, на отворените двукрили врати и стоящите прави в залата и коридорите хора, дошли с много радост и гордост да поздравят своята си Бойка... Хора, трескаво прочели за два дни книгата, познали в героите лица и събития, за които са чували или имат памет - за запаления конак, за съборената часовникова кула, за действително живелия доктор Попов, помагал със стоицизъм и просвещение на хората тук, за избягалия от законите на Канона, албанец Адем, срещнал голямата си любов – Враница, тук, в Българско, за руснака дядо Пека /Пьотр Ермолович/. И над всичко като акорд звучи, че всички ние – българи, турци, помаци, руснаци, албанци, сме едно – едно ни е чернилото в миналото, един ни е пътят занапред – да слушаме сърцата си, да се уважаваме и обичаме и подкрепяме в хубави и в лоши дни...
Същата сила и драматизъм идва и от разказите на авторката във второто издание на "Мъжко можене" – пак на ИК Жанет-45, Пловдив. Едната книга не допълва другата, но двете ако прочетете, ще усетите как звучат мощно, искрено и ни правят душевно по-богати, по-човечни, по-мъдри.
Не мога и не искам да подмина нещо много важно и за двете книги – езикът, на който са написани. Каква звучност има в него, багра, взета сякаш от есенна планина, струяща, плавна, дълбоко човечна – от раз повярваш и на авторката и на героя и се оставяш да те водят в дебрите от случки, съдби, описания... Просто се доверяваш, харесваш и си казваш "Боже, колко красота имало в този български език!".
Добруджа си има Йордан Йовков, Родопа планина – Николай Хайтов, Пирин планина – Бойка Асиова.
***
На 31 октомври т.г., в столичното читалище “Николай Хайтов” се състоя тържествена церемония по връчването на националната награда за белетристика и документалистика на името на големия български писател Николай Хайтов. Наградата е учредена преди пет години от едноименното читалище, Съюза на българските писатели, фондация “Арете” с председател Димитър Иванов и фондация “Николай Хайтов”. Жури в състав Николай Петев – председател на СБП, Иван Баджев – председател на настоятелството на читалище “Н. Хайтов”, и Димитър Иванов - издател на в. “Земя”, присъди наградата на писателката Бойка Асиова за романа й “Яловата вдовица” (пластика, изработена от скулптора Александър Хайтов, и премия от 2000 лв.)
Бойка Асиова е родена на 16.12.1945 г. в Разлог. Инженер-химик по образование, но работи като журналист в няколко национални ежедневника, понастоящем – във в. “Земя”. Автор е на сборника с публицистика "Добрата дума" (1985), сборниците с разкази "Сребърна пара" (1987), "Да излъжеш дявола" (1999), "Мир вам, сто врабчета" (2001), "Мъжко можене" (ИК “Жанет 45”, 2002), "Приписки" (2003), "Време назаем" (2004), "Песните на мама" (2005) и издадения от ИК "Жанет 45" през 2007 година роман “Яловата вдовица”.
Не съм мислила, че някога, по някакъв повод ще попадна в този край – Разложкия, и ще се удивлявам на толкова планинска красота и ще опалят и разтърсят душата ми събития, случки, съдби на живели тук хора и лица, дали дан днес живеещите да са горди, обичащи себе си и края си люде. А уж бях чела за борбите в този край – за Илинденско-Преображенското въстание, за бежанците от Егейска Македония, за пиринските партизани...
Появата на една книга на пазара – "Яловата вдовица" на Бойка Асиова, представянето й в Разлог – родният град на авторката, направиха идването ми възможно, а впечатленията и преживяванията – разтърсващи.
Малко преди да стигнем Разлог, току на Предел, делящ Пирин и Рила, спираме пред наскоро открития паметник на Илинденци (скулптор Емил Попов) – човешки фигури от камък, от всички възрасти, притиснати от огромни каменни плочи, убийствено задушаващи ги, безмерна мъка и страдание е изписано по каменните им лица. Въздействието е невероятно силно, разтърсващо и те подготвя за това, което ще видиш и чуеш, стъпил вече в град Разлог.
Наистина, насами площада, пред читалището, кротко, с чувството, че е дала всичко за свободите в този край, ме гледа каменната Магдалина Юрукова, имала сили да събере във фустата си отрязаните от турците глави на двамата си сина, двамата си братя, съпруг и четник, да ги помие по християнски с планинска вода, да ги сложи всяка до тялото, да ги оплаче и погребе, както се полага. А през войната от 1912-1913 г. още двама нейни синове падат убити за свободата на България...
Малко по-надолу е паметникът на Васил Левски – барелеф на главата му от мрамор, с удивителна прилика с това, което е в паметта ни като образ, но излъчването, излъчването е друго:
...Трябва да се помни
отъ всички, че през
летото на 1869 година
въ Мехония идва апостола
Василъ Левский и основа
Революционенъ кмитет
отъ 12 души въ къщата
на Киере Максевъ.
свещ. К. Савовъ
Идвал, посял семето и последвало това, което ще срещнем в романа, за който ви говоря... стремление за българско, радост от освобождението, за да се стовари със страхотен трясък и гръм решението на Великите сили, че това не се отнася за Македония и тя остава във владенията на Османската империя... и всичко това като мътен порой обърква съдби и животи на хиляди люде от този край. "Освободените" българи в радостта си прокудили и обесили бая помаци, върналите се турци дали огъня на десетки села и градчета по цяла Егейска Македония, посекли къде що стигнат по друмища и пътеки, бежанци – деца, възрастни и старци са задръствали планинските проходи. Всичко това се случва в романа "Яловата вдовица" на Бойка Асиова. В Красивата котловина, нейните герои почти всички си имат прототипи. Там се срещаме с лица и събития, които и днес се помнят в Разлог. Знаят се и се тачат наследниците на Аджисале, Айдън Динка, Чибук Тонка, Рабиета /Мария Неннкина/. Всички знаят и ти посочват бозаджийницата на Адем Албанеца...
Още съм под впечатлението на препълнената зала в Разложкото читалище, на отворените двукрили врати и стоящите прави в залата и коридорите хора, дошли с много радост и гордост да поздравят своята си Бойка... Хора, трескаво прочели за два дни книгата, познали в героите лица и събития, за които са чували или имат памет - за запаления конак, за съборената часовникова кула, за действително живелия доктор Попов, помагал със стоицизъм и просвещение на хората тук, за избягалия от законите на Канона, албанец Адем, срещнал голямата си любов – Враница, тук, в Българско, за руснака дядо Пека /Пьотр Ермолович/. И над всичко като акорд звучи, че всички ние – българи, турци, помаци, руснаци, албанци, сме едно – едно ни е чернилото в миналото, един ни е пътят занапред – да слушаме сърцата си, да се уважаваме и обичаме и подкрепяме в хубави и в лоши дни...
Същата сила и драматизъм идва и от разказите на авторката във второто издание на "Мъжко можене" – пак на ИК Жанет-45, Пловдив. Едната книга не допълва другата, но двете ако прочетете, ще усетите как звучат мощно, искрено и ни правят душевно по-богати, по-човечни, по-мъдри.
Не мога и не искам да подмина нещо много важно и за двете книги – езикът, на който са написани. Каква звучност има в него, багра, взета сякаш от есенна планина, струяща, плавна, дълбоко човечна – от раз повярваш и на авторката и на героя и се оставяш да те водят в дебрите от случки, съдби, описания... Просто се доверяваш, харесваш и си казваш "Боже, колко красота имало в този български език!".
Добруджа си има Йордан Йовков, Родопа планина – Николай Хайтов, Пирин планина – Бойка Асиова.
***
На 31 октомври т.г., в столичното читалище “Николай Хайтов” се състоя тържествена церемония по връчването на националната награда за белетристика и документалистика на името на големия български писател Николай Хайтов. Наградата е учредена преди пет години от едноименното читалище, Съюза на българските писатели, фондация “Арете” с председател Димитър Иванов и фондация “Николай Хайтов”. Жури в състав Николай Петев – председател на СБП, Иван Баджев – председател на настоятелството на читалище “Н. Хайтов”, и Димитър Иванов - издател на в. “Земя”, присъди наградата на писателката Бойка Асиова за романа й “Яловата вдовица” (пластика, изработена от скулптора Александър Хайтов, и премия от 2000 лв.)
Бойка Асиова е родена на 16.12.1945 г. в Разлог. Инженер-химик по образование, но работи като журналист в няколко национални ежедневника, понастоящем – във в. “Земя”. Автор е на сборника с публицистика "Добрата дума" (1985), сборниците с разкази "Сребърна пара" (1987), "Да излъжеш дявола" (1999), "Мир вам, сто врабчета" (2001), "Мъжко можене" (ИК “Жанет 45”, 2002), "Приписки" (2003), "Време назаем" (2004), "Песните на мама" (2005) и издадения от ИК "Жанет 45" през 2007 година роман “Яловата вдовица”.
