Антоанета Младенова, 17 г. - Професионална гимназия по строителство и архитектура „Пеньо Пенев” – Добрич, носител на поощрителна награда за поезия в Национален конкурс „Петя Дубарова”- Бургас'2007 г.



ОПИТ ЗА ПОРТРЕТ

Приличаш на дърво самотно,
израснало на тъжен хълм.
Преплита клони твоята душа,
небето плаче с тебе
и гръмотевични искри
разпалват въздуха.
Сърцето ти зад тайни кръгове се крие,
ще се опитам аз да го докосна,
да го превърна в пролетно лале.




ПРИЗНАНИЕ

Не мога да ти кажа колко те обичам.
Любовта  ми е във всяко парченце живот.

Не мога да ти кажа колко те ценя -
Ти си всичко красиво в този свят.

Не мога да ти кажа колко често мисля за теб -
Ти си в цялото ми съзнание.

Не мога да ти кажа какво е любовта,
макар че сърцето ми прелива от нея.

Не мога да ти кажа какво е тъгата -
Ти си моето щастие.

Не мога да ти кажа колко те обичам.
Няма дума, равна на чувствата ми.

Мога да ти докажа, че Любовта съществува-
истинска, чиста, безпределна.

Мога да ти докажа с всяко туптене на сърцето,
че ти си единствен.

Мога да заключа вятъра, когато ти е студено
и да спра дъжда, когато поискаш.

Мога да подредя дните ти, оцветявайки ги в розово,
защото ти си моята светлина.

 
НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

Купих си билет за връщане.
Влакът пътуваше назад.
Слязох на гара „Отминала”.
Ти още беше там
и махаше за сбогом,
а после ме целуна
и ми прошепна мислите си тайни.
Имах да ти казвам толкова неща,
но ги забравих,
всъщност нямах смелост.
А после с теб се срещнахме
за първи път…