КОН ЗА КОКОШКА
Анна Койчева
Тази есен започна вторият ми клас англичани, които искат да учат български. В класа имам една Лиз, дето повтаря от миналата година. Но като я гледам май ще се наложи и да потретя. Не идва в час, не си пише домашните, все се оправдава, че някой от конете й легнал болен, та трябвало да вика бърза помощ от ветеринарните. Мани, мани, туй да имаш кон в Англия е като таралеж в гащите, хем трябва ясла да му подсигуриш, хем обор, хем пасище, хем писта за подскоци и разходки, седло, ветеринарен лекар, застраховка, хранителни добавки през зимата, палто, дъждобран, кожух ако завали сняг, а понякога и ботуши. Но добре поддържаният кон е като златна кокошка, която напролет почва да носи яйца с двоен жълтък. Конят печели състезания, облози, наддавания, а цифрите са астрономически, не е шега. Та било й на Лиз "през оная работа", с извинение, дали ще идва или няма да идва на моите уроци по български. Тя тез пари, дето ги е дала на колежа за моите часове, ще ги "изчука" само за един час на някое и друго състезание. Да не подминаваме и факта, че от време на време я виждам в гората да се разхожда яхнала каручка като баба Яга. Така живописна и пъстра е нейната талига, че един ден едва я разпознах. Питам я "Какво правиш на таз каравана", на което тя ми отговаря без окото й да мигне: "Давам я под наем". Всичко може да се даде тук под наем.
Но да се върна към темата. Лиз е една от 40-те хиляди англичани, закупили през изтеклите три години, по един или друг повод, свой имот в България. "Защо България?", пита се журналистката Минет Уалкър в коментара “Бум на презокеанските жилища” на страниците на един неделен “Таймз”. И си отговаря сама: ”Нашите сънародници, които напоследък купиха свои летни къщи в държавите на бившия социалистически блок, спадат към работническата класа или най-много – към долната средна класа. След като продадат своята собственост в Англия, те се преселват на други територии, където живеят от пенсиите си. Тях ги привличат климатичните условия, екзотичността на обеднелия, но иначе красив източноевропейски пейзаж, а най-вече – ниската цена на имотите.”
Приложението “Пътешествие” на същото издание продължава по темата, публикувайки компютъризирани рекламни фотоси на строящ се жилищен комплекс в иглолистна българска гора. Стартовата цена за едно жилище е 60 хиляди лири. За сведение, на тази цена в Англия НЕ можеш да купиш дори нужника/кухнята от едно жилище, камо ли самостоятелна къща.
“От 2004-та насам в България си купиха имоти 40 хиляди англичани. Над десет хиляди от тях живеят целогодишно в тази черноморска страна, където в края на октомври се очакват избори за местни органи на властта”, продължава Минет Уалкър и завършва своя коментар с думите: "В отдалечения град Елхово в провинцията, където английското присъствие е многобройно, кандидат за общински съветници е англичанин - носител на българско гражданство".
Продал английския си имот и дошъл в България. "Кон за кокошка" ще рече някой... Кокошка, кокошка, ама то каква!
Тази есен започна вторият ми клас англичани, които искат да учат български. В класа имам една Лиз, дето повтаря от миналата година. Но като я гледам май ще се наложи и да потретя. Не идва в час, не си пише домашните, все се оправдава, че някой от конете й легнал болен, та трябвало да вика бърза помощ от ветеринарните. Мани, мани, туй да имаш кон в Англия е като таралеж в гащите, хем трябва ясла да му подсигуриш, хем обор, хем пасище, хем писта за подскоци и разходки, седло, ветеринарен лекар, застраховка, хранителни добавки през зимата, палто, дъждобран, кожух ако завали сняг, а понякога и ботуши. Но добре поддържаният кон е като златна кокошка, която напролет почва да носи яйца с двоен жълтък. Конят печели състезания, облози, наддавания, а цифрите са астрономически, не е шега. Та било й на Лиз "през оная работа", с извинение, дали ще идва или няма да идва на моите уроци по български. Тя тез пари, дето ги е дала на колежа за моите часове, ще ги "изчука" само за един час на някое и друго състезание. Да не подминаваме и факта, че от време на време я виждам в гората да се разхожда яхнала каручка като баба Яга. Така живописна и пъстра е нейната талига, че един ден едва я разпознах. Питам я "Какво правиш на таз каравана", на което тя ми отговаря без окото й да мигне: "Давам я под наем". Всичко може да се даде тук под наем.
Но да се върна към темата. Лиз е една от 40-те хиляди англичани, закупили през изтеклите три години, по един или друг повод, свой имот в България. "Защо България?", пита се журналистката Минет Уалкър в коментара “Бум на презокеанските жилища” на страниците на един неделен “Таймз”. И си отговаря сама: ”Нашите сънародници, които напоследък купиха свои летни къщи в държавите на бившия социалистически блок, спадат към работническата класа или най-много – към долната средна класа. След като продадат своята собственост в Англия, те се преселват на други територии, където живеят от пенсиите си. Тях ги привличат климатичните условия, екзотичността на обеднелия, но иначе красив източноевропейски пейзаж, а най-вече – ниската цена на имотите.”
Приложението “Пътешествие” на същото издание продължава по темата, публикувайки компютъризирани рекламни фотоси на строящ се жилищен комплекс в иглолистна българска гора. Стартовата цена за едно жилище е 60 хиляди лири. За сведение, на тази цена в Англия НЕ можеш да купиш дори нужника/кухнята от едно жилище, камо ли самостоятелна къща.
“От 2004-та насам в България си купиха имоти 40 хиляди англичани. Над десет хиляди от тях живеят целогодишно в тази черноморска страна, където в края на октомври се очакват избори за местни органи на властта”, продължава Минет Уалкър и завършва своя коментар с думите: "В отдалечения град Елхово в провинцията, където английското присъствие е многобройно, кандидат за общински съветници е англичанин - носител на българско гражданство".
Продал английския си имот и дошъл в България. "Кон за кокошка" ще рече някой... Кокошка, кокошка, ама то каква!
