Режис Прат

Добре дошъл у дома, сине мой,
ти, който се връщаш от война…
Нека небесният дом се прослави
тъй като Бог е имал милост към един баща.

Кажи ми, как беше?
По телевизора показваха само огън и пясък…
Но ти дори не си ранен!!?
Хайде, разказвай…
Видя ли влъхви?
Яде ли гущери? – мислех за това понякога…

Слънцето горещо ли беше,
нощите бяха ли много студени..?
От тази разлика остана ли температура в телата ви.

Имам много въпроси…а? Защото
аз се разминах с войната - късно се родих за Втората световна,
прекалено млад бях за военните действия в Алжир
и вече стар за войната в Залива.
Войната ме забрави!
Но, ти, сине не можеш да се оплачеш. Не беше лишен от оазисите на войната. Ха – ха!

Не си приказлив, кажи нещо…
Да не са ти отрязали езика или пък скъсили ръста - там добре го правят това… А жените… видя ли очите им да святкат от фереджетата?

Но… седни, не стой там! Забит като нож!
Имаш лош вид,
в радостта на полето мина, защо не подскачаш?
Върна се, това се полива…
И после, какъв тен!
Силви ще бъде щастлива със своя герой,
със своя принц от дюните,
със своя спасител на емири!
Ах, погледът ти заблестя…

Знаеш ли, тя се справи добре,
Беше достойна. Не изневери.
Отдалечи се от Близкия изток,
промени героите от „Хиляда и една нощ”.
Накара ме да си обръсна мустака.

Но говори най-после! Как беше?

Моят син се връща от война искам да разбера защо!!

- ТАТКО! Аз убивах, убивах млади мъже като мен…
момчета, които приличат на мен…
- Да, това е защото имахте еднакви оръжия.
- Не! Те бяха като мен, почти двойници…
- Нали не си объркал целта?!?
- Престани, казвам ти, че бяха мъже като мен, които не разбираха…
- А, не разбираха! Ох!
Сине, мой, на война няма нищо за разбиране…
Вървиш напред, това е всичко!

Превод: Борислава Джамбазова и Сашо Серафимов