Валентина Добринчева

В началото на ноември, и Добрич направи опит да се вреди на бард – сцената – след Харманли, Несебър, Ловеч, Шумен и други. Да докажат, че "Струните са нашите чувства" бяха поканени гостите от Варна, Силистра и Тервел - Иларион Николов, Маргарита Друмева и Пламен Пенев и домакините Веселина Тодорова, Деян Димитров, Красимир Демиров, Станимир Маринов.
Първият опит да се организира среща на поети с китари припомни по-скоро класически образци. Не всички от включилите се изпълниха свои произведения, но пък зарадваха искрено публиката с познатите и любими песни. Категорично с нежния си почерк се открои Маргарита Друмева от Силистра, която работи в момента като композитор към театъра там и изпълни няколко свои разработки по народни текстове, които тя призна, че открива в стари и забравени антологии и сборници.
Маргарита Друмева е родена в Силистра. Завършила е Икономическия университет във Варна, но не е работила и ден по специалността си, а е цял живот – с китарата на гърба. Правила е авторски театър с трупата "Вълнà". За 6 години те имат 15 спектакъла с над 150 авторски песни. През 1988 заедно с руски бардове снима филма "Колкото повече хора с китари, толкова по-малко с автомати" /по Булат Окуджава/. Пописва и пиеси – вече има шест. Не знае колко песни е написала, но не са по-малко от десет часа. Преди няколко години излиза книгата „Писма от кристали”, в която събира песните и стиховете си. Наскоро издава с Мария Бъчварова от Варна албум с малко песни от периода на "Вълнà". През последните четири години май повече броди с китарата на гърба по фестивали и концерти из Румъния, отколкото в България.

Най-вдъхновилата публиката песен на Маргарита остана версията й на "Вградена невеста". Тя е сред най-известните религиозно-митологични балади не само в българския фолклор, но и във фолклора на останалите балкански народи, а според акад. М. Арнаудов - от Австралия, Океания и Китай до американския континент.

ВГРАДЕНА НЕВЕСТА
Троица братя града градяха,
дене го градят по есно слонце,
ноще се сипе по месечина.
Троица братя каул сториха:
"Чиено любе най-рано дойде,
та ми донесе рана прогимка,
да го вградиме в белана града."
Всеко си любе любему каза,
Струнино любе любе на каза,
ами му каза много работи:
- Ой Струно, Струно, млада невесто,
утре ми, любе, рано подрани,
та си обаней малоно дете,
та че го повий и нахрани го,
и нахрани го, и преспи си го,
че ми изпечи рани фурнити,
и опери си белоно пране,
та че ми сготви рана прогимка
и донеси ми на бела града.
Струна невеста рано подрани,
та си направи много работи,
дено насоди нехино любе,
че си сготвила рана прогимка,
и сготвила си е, и отнела е.
Ага е вида нехино любе,
нехино любе ником уникна,
ником уникна, солзи зарони.
Че си го виде Струна невеста,
та си на любе тихо румоне:
- Оти ми, любе, ником уникна,
ником уникна, солзи оброни?
- Ой Струно, Струно, млада невесто,
изпуснал съм си сребърен порстен,
сребърен порстен с канташи камен,
изпуснах си го в белана града.
- Ой любе, любе, Струнино любе,
врипна ще Струна, извади го ще.
Врипнала Струна в белана града,
да си извади сребърен порстен, -
Струнини стрици, сощи девере, -
камен по камен, дорво по дорво,
та си вградиха Струна невеста.
Струна невеста викна, заплака:
- Ой стрици, стрици, сощи девере,
изградете ми от десна страна,
от десна страна белана града,
да си ми хранем малоно дете,
малоно дете с пресноно млеко!

Свои ранни неща представи Деян Димитров, който вече има издадена стихосбирка и планове за ново, допълнено издание. Ние пък в този брой го представяме в Поезия с най-последното му вдъхновение.

"Жената с белия шал" е стихотворение на огромния български поет Ивайло Балабанов от Свиленград . То се е превърнало в срещите на бохемите в Добрич в част от присъствието на актьора Красимир Демиров.

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съешаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господ, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

Гостът от Тервел Пламен Пенев бе представен като широко познат от бард-фестовете из страната. Той пя на добричка сцена заедно с аранжьора Красимир Илиев, версия по текст на Павел Матев и музика на проф. Александър Йосифов, която лично се е харесала на последния. Пламен каза, че не се притеснява да бъде човек, който няма музикално образование и не пише песни, а си ги измисля, както укорявали професионалистите бардовете.

Иларион Николов от Варна пя текстове на поета Владимир Левков от Варна и отдели внимание на руската песен. Заедно с Маргарита Друмева, те признаха, че се виждат за първи път от 10-15 години, но не са забравили ни най-малко времето "Вълнà".

Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
сред режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:

крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
и щедрото чувство за бряг.

Отвъд светофара,
отвъд в тъмнината,
презрели сигналния цвят,
без моята старост живеят нещата,
които не ми предстоят.

Владимир Левков

Ето една на Сергей Никитин:

Я спросил у ясеня, где моя любимая,
Ясень не ответил мне, качая головой.
Я спросил у тополя: "Где моя любимая?"
Тополь забросал меня осеннею листвой.
Я спросил у осени: "Где моя любимая?"
Осень мне ответила проливным дождем.
У дождя я спрашивал, где моя любимая,
Долго дождик слезы лил за моим окном.
Я спросил у месяца: "Где моя любимая?"
Месяц скрылся в облаке - не ответил мне.
Я спросил у облака: "Где моя любимая?"
Облако растаяло в небесной синеве...
Друг ты, мой единственный, где моя любимая?
Ты скажи где скрылася, знаешь, где она?
Друг ответил преданный,
друг ответил искренний -

Была тебе любимая, была тебе любимая,
Была тебе любимая, а стала мне жена.