Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ИЗГУБЕНА"

ИЗГУБЕНА

Мария Александрова, ЕГ”Гео Милев” 10 клас, от Младежката редколегия на Антимовски хан

Животът е една голяма сцена.Всеки има своя собствена роля,но когато всичко свърши...
Какво ще правиш?
Кой ще бъдеш?
Това не е просто поредната история, която четеш със сутрешната доза горчиво кафе. Това е животът, спектакълът, шоуто, което трябва да продължи!
Едно момиче, изгубена душа с обладана същност. Стъпила веднъж на сцената на своя живот, оттам слизане няма. Тя не знае коя е. Всеки ден за нея е нова роля, нов костюм, нова маска, зад която може да се скрие, да изчезне в безвремието на един спектакъл.
Тя стоеше под душа, с обилно леещата се вода, за да отмие греха си, за да открие себе си между дъжда от лъжи и далечни миражи. Заслепена от светлините на славата, тя забравя коя е, за какво се бори. Живее за публиката, радва я с изкуствена усмивка, умело прикривайки размазания от сълзите грим. ”Но колкото и горчиви да са сълзите, които замъгляват погледа ни, времето и търпението ги изсушават.” /Франсис Гарт/
И наистина, тя вече спря да плаче, разкъсваше се отвътре, разпадаше се малко по малко, съсипваше живота си, но продължаваше да бъде марионетка в нечии чужди ръце.
А за какво живееше тя? Отначало това и доставяше удоволствие, беше й мечта, но сега, копнежите и надеждите останаха зад завесите, а щом завесите се вдигнат, поредната роля! Преструваше се на някой друг, докато накрая наистина не забрави коя е. Един сбъднат рай, превърнал се в кошмарен сън, от който тя не можеше да се събуди.
И ето, спектакълът свърши, последна усмивка, завесите падат, аплауз и край. А тя оставаше в мрака душевно осакатена в сенките на декорите от нейния живот. Там нищо не бе реално. Само сълзите, а любовта... тя изчезна отдавна, но все още я болеше толкова, толкова силно.
Сърцето й говореше да спре да се преструва на някой друг и просто да бъде себе си! Но тя вече не го чуваше. Дали още го има? Може би го бе изгубила там, по дългия път до сцената или просто то бе умряло, лишено от единственото, което някога го поддържаше живо - любовта!
Тя се давеше в сълзите си, умираше ден след ден, спектакъл след спектакъл, животът й губеше смисъл, нямаше я надеждата, волята да продължи напред. А погледнеше ли се в огледалото, тя виждаше чуждо лице, лице, което й даде отговорите, които по-добре никога да не бе чувала, а то не лъжеше... просто й шептеше: ”Коя си ти? Скрита зад своята маска, ти вече си никоя, изгубена си, обречена си...” Но тя не повярва, свали костюма, изтри грима и погледна отново в огледалото... там нямаше никой, оглеждаше се просто една изгубена сянка, сянка - в това се бе превърнала тя... просто едно отражение на героините, в които се превъплъщаваше, ролите, които си втълпяваше до полуда...
Ала отново се чува аплаузът, завесите се вдигат, светлина, грим, костюм, усмивка... шоуто трябва да продължи!

Саша Петрова, 17 г. от Русе – Първо място в Четвъртия национален конкурс <<Жената в творчеството на Йовков – неспокойна и търсеща любовта>>

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево