Текст на Иван Вълев, превърнат от Пламен Ставрев в една от най-топлите песни

СЛЕД ЛЯТОТО

Какво е всъщност лятото, какво е?
Сезон, през който мен ме няма.
И в стаята, която уж е моя,
Понякога се спира мама.

Прозорците засенчва с бели листи,
Праха по масата изтрива...
За малко сяда и се позамисля,
Въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Очи на северно момиче
или жена, която уж е моя
и десет дни ще ме обича...

Сърцето ми засенчва с бели длани
и с тъмни думи ме опива.
Но тя при мен не може да остане,
Въздъхва може би и си отива.

Какво е всъщност лятото, какво е?
Септември към морето слиза.
И младостта, която уж е моя,
Трепери в лятната си риза.

Сама зад мъдрите и кротки дюни
от вятъра студен се скрива.
Навярно си припомня своя юни,
въздъхва може би и си отива.




Вдъхновение на Александър Белчев от текста на Иван Вълев

ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ

Какво е всъщност мъката, какво е?
Последната любов в дома ми влиза,
и спомените, дето бяха мои,
от скъсаната броеница се изнизват.
Възпитани са и дори не смеят
по пода червояден да изтракат -
да не смутят невинността на феята -
а да си тръгне... малко ще почакат.

Какво е всъщност мъката, какво е? -
Последната любов като изпратя,
и спомените, дето бяха мои,
мургаво да питат: Как си, бате?...
- Добре съм... - отговарям, и ги каня
да изядем откраднатата диня -
додето спа пазача на бостана,
жена му и от мене си замина.

Какво е всъщност мъката, какво е?
Да, зная, че любов последна няма,
а първата, която беше моя,
да плаче, че ми дава бръчки само...

Какво е всъщност радостта, какво е?
Когато ме завее люта зима,
най-първата любов, навеки моя,
да ме напусне пак. За да я има.