Елена Дякова, 12 клас, СОУ "П.Р.Славейков", от Младежката редколегия на Антимовски хан

Трудно е за всички нас, нали? Не ни се помирисват даже учебниците, не искаме домашни, нито двойки, но сме адски мързели. Дори осъзнаваме, че този мързел ни пречи, но продължаваме да щракаме с пръсти. Страхът ни от двойките, отсъствията, класния  ръководител са породени от това да няма скандал вкъщи. Е,да. Всички сме бягали от училище, получавали сме слаби оценки, имали сме заплахи от учители, но отново си знаем нашата... Когато настъпи момента класният/та да се обади на родителите изтръпваме, задаваме си въпроси: ”Защо избягах?”,”Защо не си научих?” и тем подобни. Всички минаваме през това, ама защо пък да не избягаме веднъж, никой не е безгрешен. След това си вземаме поука, но въпросът е в това, че сме го направили. Крясъци и викове у дома, наказания, само учене - без телевизор и компютър... пълен кошмар. Да, всички сме бягали и продължаваме да го правим, дори няма да спрем. Това ни е проблемът в училище. Нужно е да се разбираме с родителите си, защото и те са го правили на нашата възраст. Обаче, ако не се разбираме, става още по-зле. На всички ни е известно, че не всички учители са цвете за мирисане, както и голяма част от нас - учениците. Малки или не, ние трябва да защитаваме позициите си и правата си! Нима бихте се оставили на физически или вербален бой?! Всеки човек е  личност и никой не бива да потъпква гордостта му, независимо дали това ще е учител. Като разгледаме двете страни, никоя не може да е оправдана.
И искам специално да се обърна към уважаемите ни учители от цяла България: Не си позволявайте каквито и да е било волности върху учениците, защото те не са ваша собственост. Вероятно има такива от вас, които са си изпускали нервите заради ученик, но никога не посягайте, защото има и други начини!
Нека разгледаме и Чл.134 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета, който гласи: „Ученикът има право да:...
Ученикът няма право да:
Правило номер 4: Накърнява с поведението си авторитета и достойнството на учителя.
Нима само учителите имат авторитет и достойнство? Вярно, че не бива да се държим как да е с тях. Нужен е подход и уважение. Но едно не видях - защо няма правило: „Учителят няма право да:
Накърнява с поведението си авторитета и достойнството на ученика”?
След време ние – учениците ставаме пълнолетни… (може би трябва да го подчертая с дебела линия), тогава нашите права се изравняват донякъде с техните, но не трябва да забравяме, че все още сме в училище. И точно заради правило номер 4 ние най-много страдаме.
В никакъв случай не казвам, че това правило не трябва да е там, но нека погледнем реално на нещата и да престанем да си затваряме очите, пред жестоката реалност! И ние сме хора, и ние имаме права, и нас ни боли, и ние се борим за нещичко си и едно такова правило не бива да ви дава причини да волствате над нас. Нека се нормализират отношенията ученик – учител. Нека се държим подобаващо един с друг. Това е един от най-засягащите ни проблеми – нас тийнейджърите. Искаме поне мъничко равнопоставеност.
Нека обърна внимание и на друго. Колко често от вас учителите са си помисляли: „Аз съм учителят тук, аз съм този с най-многото права и на мен ще повярват родителите!” Може би не точно в буквалния смисъл, но нещо подобно? На 17 – 18 годишна възраст ви е ясно, че ние сме едни почти зрели хора с достатъчно разсъдък. Поради тази причина, нека подадем ръка един на друг и да си помагаме взаимно.
И сега се обръщам към пуберите: За да избегнем такива пререкания с „по-висшите от нас”, да се държим на място, за всичко си има време и начини. Някои от вас, които ме познават, сигурно ще си кажат: Боже, това момиче определено не е с всичкия си.” Е, да… но както казах по-горе, всеки човек е отделен индивид и притежава уникален характер. Аз защитавам твърдо своите позиции и не мисля, че някой друг би понесъл последиците от моите действия. Пък и ако вечно стоим захлюпени под твърдата черупка, никога няма да разберем, какво е можело да стане, ако я махнем. За мен животът е риск, който поемаме ежедневно, но също така трябва да знаем, че всяко нещо си има граници. Пък и защо съществуват грешките, ако не бива да се правят?
От друга страна и ние учениците не сме търпими, даже някак. Нормално е преподаваелите да се вбесят, да повишат тон и т.н. Преди всичко трябва да уважаваш човека отсреща. Независимо дали е ученик или учител. Навсякъде и по всяко време човек се учи да оцелява и да поема така наречените рискове. Нека ги направим по-лесни, за да бъде премахната онази толкова твърда черупка…