Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОПОМНИ СЕ"

ОПОМНИ СЕ

ГЕНЧО ЗЛАТЕВ

ГЕНЧО ЗЛАТЕВ

Поет. Отговаря за хумора и много други.


Роден е 1939 г. в село Видно, Каварненско. Има агрономическо образование, но е поет по душа. Работил е като журналист във в. "Добруджанска трибуна". Има осем сборника с лирика и сатира. Хроникьор на Бохемските вечери в Миновото кафене. Има двойник - Стихоплетец Добруджански.

Последни 5 статии от ГЕНЧО ЗЛАТЕВ

Нови стихотворения от Генчо Златев

БЕДАТА

Свободата е нещо съвсем специфично –
компютър, машина със тайнствен код.
Най-много желана, най-много обичана
от всеки човек и от всеки народ.

Във ада сме били, в казана сме врели
над пламъци страшни, далеч от Едем.
Дълги години, векове цели
все във хомота, все под ярем.

Направихме шперц и отключихме рая.
Но животът ни куца, не върви по вода.
Бедата е там, че ние не знаем
как се борави със свобода.



НАМЕРИХ ИЗХОД

Не се търпи. Душата ми скрежаса.
Студ на кутийки стърже като брус.
Затуй със българското се парясах
и влязох с ромското във здрав съюз.

Зад тенекията светлей жарава.
Варя си бобец и пека картоф.
Настройвам лирата си и възпявам
конструктора на “циганска любов”



ДАЛИ

Я стига сме се гледали връждебно
и стига са прехвърчали искри.
От майчица България сме раждани
и трябва да сме братя и сестри.

Но нещо във пространството витае
и между нас се впива като клин.
За майката сме сигурни – една е.
Но дали бащата е един!?



ДИВОТО

Малко иска, не ламти за много.
С пълни шепи светлина гребе.
Въди се пред портите на Бога.
Върху склон – до облак, до небе.

Дивото е ябълка и круша.
Ниско – със размерите на храст.
Издържливо на порой и суша,
на свирепо слънце и на мраз.

Със стебло от бурите превито,
кършено от козите стада.
Но със плод от всеки предпочитан,
дребен, твърд със вкус на свобода.



СРЕДНОЩЕН ЗАПОЙ

Във къщи сме, не в кръчма или в бар.
Мезе от добруджански зарзавати.
Гуляем с моя мил и скъп другар.
На масата сме аз и Генчо Златев.

Сто дяволчета с къдрави бради
кръжат край нас и си шушукат тихо.
Есенин от стената ни следи,
ветрее рус перчем и се усмихва.

Прелита тройка с пеещи звънци.
Шейна снега на мислите разсича.
И се разнася: “Браво, моладци!”
Със силен глас Серьожа го изрича.

Светът шуми със тъмносин клонак.
Среднощ е вече. Всичко е заспало.
Но аз и Златев жулим лют първак.
Пред нас блести огромно огледало.

В небето месец – остроръб елмаз,
излива светлина с големи кофи.
Какъв първак съм забълнувал аз?!
Във чашите -  метафори и строфи.


ОПОМНИ СЕ

Народе опомни се, стига дрема.
Тече водата времето лети.
Реши с замах голямата проблема:
да бъдеш или да не бъдеш ти!

Със демократи, със реформи нови
съвсем изпосталя и стана слаб.
Превърна се в кокошка дето рови
цял ден за червей и трошица хляб.

Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево