Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: БЕЗСЪННИ МИГОВЕ"

БЕЗСЪННИ МИГОВЕ

***
    на Татяна Малеева

ЗАД СНЕГА е оня миг
на радостта и мъката.
Знайно е,
откакто свят светува –
те и зад дъжда,
и зад нощта отварят
за деня прозореца.
И е красиво.
Защото
и снежинките,
подобно мравките
се трупат и събират,
и създават хоризонт!



***
НАТЕЖАЛИ от сбъдване
се прегърбваме.
А небето високо
ни чака.


***
ТИ И АЗ –
след... години.
Дойдох – да те видя.
Няма минало.


***
НЕ ЗАКЪСНЯВАЙ.
Страхувам се за времето,
което ни разделя.




***
    на Данчо Кръчмаров

КОГАТО никога не си отиде,
когато никога не ме напусна,
        разбрах,
че в болката, разтворена
        във въздуха,
пада светлина.
Тъй близко съм до себе си,
и тъй далеч от тебе –
        спасена
единствено във времето,
в което
ти никога не си отиде,
и никога не ме напусна,
за да бъда светлина.




ВЯТЪРЪТ

Разлиствам страниците на есента и разговарям с жълтите листа, златни стъпала към откриване на истината. Разговарям с оголелите клони на дърветата, останали като изгорени вени след отлитането на птиците. Разговарям с вятъра, който настойчиво ме вика да тръгна след него. Вятърът, младият, лудият, недоволният, ме вика да дишам с него.
Той е много сам. Вглъбен в собствения си полет и върви все напред. Тръгвам и аз с него, за да догоня птичите ята и да почувствам празнотата на напуснатите гнезда, за да отроня листата, които тъчат земята в килим от оранжев, жълт и червен цвят.
Не осъзнава той, че листата са мъртви и няма да могат да летят с него надалече. Вятърът е млад и пътува, нарамил едрите звезди.
Понякога му е тъжно. Особено в дъждовен ден или в дъждовна нощ...
Тогава всеки се е затворил на топло, чува песента на скитника-вятър, който стича сълзите си по стъклата. Сълзите на вятъра. Едва ли някой чува песента на скитника-вятър: това не са огънатите клони на дърветата, а ръцете на вятъра, търсещи топлина и обич...
Но Аз чувам песента му. Мъча се да го догоня. Става ми студено. Студеният вятър ме кара да се движа. Имам топлина, която му давам. Тази прегръдка на студ и топлина ме съживява.
И аз разбирам: ще вървя с него, докато бие сърцето ми... И докато в една такава есен жълтият повей на вятъра направи стъпките ми жълти, мислите ми жълти, сърцето ми узрее като жълта дюля, за да грее в двора бащин, като слънце, люляно от вятъра...

Миг от премиерата през декември в Добрич

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево