Надежда Карапанчева

Снежно-ледовитото време не попречи в една предрождественска декемврийска вечер, в Голямата зала на община Добрич да се сберат приятели и почитатели на творчеството на Рада Въртунинска . Поводът – премиера на новата й книга „Добруджански акордеонисти. Творчески портрети ”. Пълната зала влезе в пряка кореспондеция с неподправеността и искреността и в приветствието на кмета Детелина Николова: "Има личности, които с нравствеността, която излъчват се превръщат в мерило за човешкото поведение, личности, белязани със знака на изключителното. Те нямат възраст, защото стореното и казаното от тях преминава през годините и остава вечно. Появата на вашата нова книга "Добруджански акордеонисти" за сетен път доказва, че сте намерила своя път и своя аз в онзи смисъл, който се влага, когато се говори за малцина избрани, талантливи, докоснати."
И за първи, но не за последен, тази вечер Рада бе наречена „истински родолюбец и радетел на българщината”. Един от инициаторите за създаването на алманаха е акордеонистът Стефан Цонев. Той разаказа, че идеята за раждането на този сборник е възникнала през лятото на 2003 г., когато са се събрали няколко професионалисти и решили, че трябва да се напише книга с биографични данни за добруджански акордеонисти. Съставили списък на около 80 души и като апостоли започнали да събират данни и снимков материал. Сухият материал е предоставен на Рада Въртунинска и „тя оформя прекрасни литературни портрети на добруджански акордеонисти от началото на миналия век до днес."
Ахил Карамузов - рецензент на книгата, не се въздържа от изкушението да каже няколко думи за това вълшебство, наречено "музика", което съпътства човек от раждането през целия му житейски път. И директно към книгата: „За да остане в аналите на добруджанската култура се заема Рада Въртунинска. Четиридесет и четирима акордеонисти са представени в алманаха. Тридесет и двама от старите и дванадесетима от по-младото поколение. Друга голяма заслуга е създаването на оркестри и други обединения, с които акордеонистите разпространяват добруджанското творчество.” След пълния обзор на съдържаниета на алманаха, Карамузов сподели и за автора: „С Рада Въртунинска се познаваме не много отдавна - от около 40 г., работили сме заедно. Ще се позова на Лев Николаевич Толстой - той дели хората на три групи: обикновени, талантливи и гениални. Въпросът за таланта на един или друг автор има още едно обяснение. Според Чайковски, артистът не трябва да се смущава от недостатъчната оценка на своите съвременници. Той трябва да знае, че верният и справедлив съд е само на историята.” За слушателят не бе трудно да направи алюзия с авторката, която бе чествана тази вечер. Ахил Карамузов сподели и други свои разкрития за нея: „Рада Въртунинска притежава и богата душевност - тя влага вкус и любов във всичко. Явно, между многобройните й интереси, най-високо стои литературното й творчество, което е прочувствено (апосионато).” Като доказателство, той приложи досегашните й творби „пропити с искреност, непринуденост, семплост, достоверност - все достоинства, които неусетно завладяват читателя и му доставят естетическа наслада. Нейното творчество е арсенал с енциклопедичен характер, с обществена тежест, от която поколенията могат и трябва да черпят с пълни шепи. Затова, както казва Берлиоз :"Заслужава да се живее на този свят, заради красотата, която ни заобикаля и която ние създаваме." Това ни внушава в своите произведения и г-жа Рада Въртунинска."

Щастливата рожденичка и авторка, получи поздравително писмо от голяма група почитатели на историческия й роман "Когато горяха кладите", сред които еврокомисарят Меглена Кунева, прототипът на главния герой - адвокат от Русе и много високопоставени обществени фигури от цялата страна.