СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
Мария Донева е родена на 3 септември 1974 година. Завършила е Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Автор е на книгите „Сбогом на читателя” (1995), „Празнината между нас” (2005), „Има страшно” (2005). Автор и съставител на сборника „50 години старозагорско куклено изкуство” (2007). Живее в Стара Загора.
***
За всеки цвят си има време.
Аз пак пристигам доста късно
Нюанси в цветовете дремят -
например - бяло, ама мръсно.
Например синьо - хематомно,
например - розово за бебе.
И алено, ала огромно -
когато видя точно тебе
градински стрък от странна бабка
на улицата как купуваш.
И тъмно, като ме очакваш.
И светло, като ме целуваш.
***
Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.
Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.
***
Така е просто, просто е така -
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно нанякъде отивате,
Пристигате ли? Светло ли е там?
Или пък се загубвате? А после,
без видима причина, пак си сам,
и просто е така. Така е просто.
***
Мен само идиоти ме привличат.
Те също доста силно ме обичат.
Намират ме в метрото и на плажа.
Напират нещо важно да ми кажат.
Заспиват ми на рамото във влака.
Със шлиферчета в парка мене чакат.
Обливат ме с възторжени идеи
и настояват с тях да се гордея.
Чаровни са, но взеха да ми писват.
И чудя се - те как ли ме описват?
***
Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.
През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.
***
Денят след рождения ден
не е отбелязан със нищо.
Сред другите дни подреден
като препрочитана книжка.
По-питомен и от пантофите.
Със меки корици, без цвят.
Но ти не го пращай във кофата.
Какво е виновен денят?
***
Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи -
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.
Рожден ден
Правя сладко от смокини
и си мисля, че годините
си летят еднопосочно.
Дозата премервам точно -
сто смокини - килограм
захар. Те летят натам,
тези прелетни ята,
накъдето възрастта
и самите нас завява.
Август бавно се сгъстява,
и е много за душманите,
и заспива във бурканите,
и сънува във мазето
сладки сънища. Което
e нормално и отрадно -
вриш, кипиш, заспиваш хладно.
Следователно, за всичко
ядено, живяно, пито,
правилното е едничко:
да почерпиш, и честито!
* * *
Любовта ти бърше с длан обувките
и споделя тайни през целувките.
Любовта ме кара да те хапя
и да ти подавам всички лапи.
Тя оставя стъпки по чаршафа.
Крие си съкровища във шкафа.
И те очарова със писмата си.
И те прелъстява с аромата си.
Тя звъни през час по телефона
и те чака гола на балкона.
Гали, мяука, плаче и се бие,
и ни прави ние да сме ние.
***
Няма да е по-различно.
Бирата и "Травиата"
хората ще ги обичат
и без мене на земята.
Мекия прозрачен вятър,
бабичките със протези,
нови гуми за колата -
доста този свят ни глези,
и благата се разливат,
чудни до непоносимост,
идват и не си отиват.
Само мен не ще ме има.
***
За всеки цвят си има време.
Аз пак пристигам доста късно
Нюанси в цветовете дремят -
например - бяло, ама мръсно.
Например синьо - хематомно,
например - розово за бебе.
И алено, ала огромно -
когато видя точно тебе
градински стрък от странна бабка
на улицата как купуваш.
И тъмно, като ме очакваш.
И светло, като ме целуваш.
***
Мъглата днес е само моя.
Страхът ще спре и ще се кротне,
ще се докосне до покоя
като задрямало животно.
Внезапно ще ми мине болката.
Без повод ще се утеша.
Мъглата е разсеян облак,
решил да повърви пеша.
***
Така е просто, просто е така -
между неясното и очевидното
един човек те хваща за ръка
и заедно нанякъде отивате,
Пристигате ли? Светло ли е там?
Или пък се загубвате? А после,
без видима причина, пак си сам,
и просто е така. Така е просто.
***
Мен само идиоти ме привличат.
Те също доста силно ме обичат.
Намират ме в метрото и на плажа.
Напират нещо важно да ми кажат.
Заспиват ми на рамото във влака.
Със шлиферчета в парка мене чакат.
Обливат ме с възторжени идеи
и настояват с тях да се гордея.
Чаровни са, но взеха да ми писват.
И чудя се - те как ли ме описват?
***
Мек като опашката на коте,
сивият следобед спеше тихо.
Падаха листата на дървото,
но преди това се извиниха.
През мъглата дъжд полека мина,
локвите потрепнаха насън.
И пейзажът кихна и настина,
а ще бъде цяла нощ навън.
***
Денят след рождения ден
не е отбелязан със нищо.
Сред другите дни подреден
като препрочитана книжка.
По-питомен и от пантофите.
Със меки корици, без цвят.
Но ти не го пращай във кофата.
Какво е виновен денят?
***
Всеки ден прикотквам смисъла,
мамя го да приближи.
И каквото съм написала,
на храната се дължи.
Давам му водичка, галя го.
А когато заръмжи -
значи съм заобикаляла
и съм писала лъжи.
Рожден ден
Правя сладко от смокини
и си мисля, че годините
си летят еднопосочно.
Дозата премервам точно -
сто смокини - килограм
захар. Те летят натам,
тези прелетни ята,
накъдето възрастта
и самите нас завява.
Август бавно се сгъстява,
и е много за душманите,
и заспива във бурканите,
и сънува във мазето
сладки сънища. Което
e нормално и отрадно -
вриш, кипиш, заспиваш хладно.
Следователно, за всичко
ядено, живяно, пито,
правилното е едничко:
да почерпиш, и честито!
* * *
Любовта ти бърше с длан обувките
и споделя тайни през целувките.
Любовта ме кара да те хапя
и да ти подавам всички лапи.
Тя оставя стъпки по чаршафа.
Крие си съкровища във шкафа.
И те очарова със писмата си.
И те прелъстява с аромата си.
Тя звъни през час по телефона
и те чака гола на балкона.
Гали, мяука, плаче и се бие,
и ни прави ние да сме ние.
***
Няма да е по-различно.
Бирата и "Травиата"
хората ще ги обичат
и без мене на земята.
Мекия прозрачен вятър,
бабичките със протези,
нови гуми за колата -
доста този свят ни глези,
и благата се разливат,
чудни до непоносимост,
идват и не си отиват.
Само мен не ще ме има.
