Дойде при мен ученик и ми рече: “Сядай и ми напиши есе за героизма… За днешния героизъм! Плащам си. Скътал съм няколко петарки и мога да си позволя този харчлък в името на моето образование!”
“Добре!” - рекох му аз.
Но седнах и се замислих. Първо се зарадвах, че момчето е ученолюбиво и пари дава за знание. Много хубаво! Веднага си помислих, че с такива хора няма да се затрие държавата. Чисто героизъм си е да се лиши от седмичните закуски в името на просвещението. Второ - пак се зарадвах, че ще си изкарам хляба за два-три дни. Просто е героизъм днес да си намериш работа, щото много станаха на клона висшистите. Но от друга страна се разтревожих, направо си е експлоатация на ученик, лишавах го от закуските и прочие… Трето – ученикът ще подведе учителката по литература, като прочете есето за героизма, и ще вземе да се хване, че наистина думата героизъм днес не е изпразнена откъм съдържание, и че нейният възпитаник е готов за геройство… После ще го накара да го прочете пред класа. След това идва цялото училище. От името на школото ще участва в областни четения и навярно ще спечели, понеже героизмът през моя поглед е нещо съвсем възвишено и поетично. Вярвам, че ще стигне до национални четения. И това вече ме тревожи, защото да излъже почти 97 % от хората,че героизмът е жив, че има все още хора готови за героизъм… Че героизмът е наше ежедневие!
Ако погледнеш от един по-особен ъгъл ще видиш, че голяма част от народа ни е герой, ама истински. Геройски издържа на студ, глад, топло и природни аномалии и гледа весело и сияйно към светлото бъдеще.
Значи остава въпросът за геройското оцеляване на героя.
Седнах и написах есето за героизма. Давам вяра на един млад човек и на още няколко милиона българи.

Янина Радичкова, 12 Б клас, СОУ "П.Р. Славейков"