Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: БРЯГ"

БРЯГ

Марина Константинова

СЪРЦЕТО ТИ ОЧАКВА НЕЩО
в деня притихнал да се случи...
Дъждът премина тих, на пръсти,
остави въздухът да стене...

В огледалата на очите
се пръскат погледи и думи-
желанията - пъстри лодки,
отплуват и не се завръщат...

В галоп край тебе отминават
чужди гласове и стъпки.
И толкова далеч от рая
отново на живот се учиш...




БРЯГ

Телата ги няма -
духът е самичък под слънцето
и циганка проси
на пясъка златен за изповед.

Делфините - мисли
са точици малки в морето
и вече почти са обречени -
няма завръщане...

Лодкарите с тъмни очи
се прибират след улова,
навъсено слънцето връща
на припека сенките...

Морето жестоко изгризва
сърцето на сушата...
И дявол ехидно плете
на живота ни мрежата...




В НЕДЕЛЯ
всички се каним
нанякъде да отпътуваме,
но приковани се взираме навън,
хипнотизирани от есента
и мълчим, мълчим...
Гасне огънчето на цигарата
и в нас...
Подслаждаме мислите си
с една бучка захар,
но все е горчиво...
В задния двор на живота
е пусто
като в зимен амфитеатър
и само случаен скитник
наднича в кофата за боклук,
където дремят нечии обувки...
В неделя все се заканваме на живота си,
но като безпомощни инвалиди
заспиваме в люлеещия стол на скуката
и сънуваме морето
пред вратите на града...




ПРОЛЕТНО

Нещо ми влезе в окото...
Слънцето ли ме гъделичка,
дума ли остра ме бодна,
вятър прашинки ли сее...
Може би облак далечен
късна снежинка ми праща
или дръвчето на пътя
с пролетен цвят ме приветства...

Нещо ми влезе в окото...
Мъничка черна мушица
май, че ме мисли за писта...
А тъмнокосият мъж
странно ме гледа отсреща...
Нещо ми влезе в сърцето...

Стефан Стефанов "Далеч от дома"

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево