ОБИЧАМ ТЕ ДО ТУК
Песен на ФСБ
Текст: Георги Константинов
Георги Константинов (Георги Константинов Христов) (роден на 20.12.1943 в гр. Плевен). Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в Софийския университет (1967). Зам. главен редактор (1972-1973) на в. "Народна младеж", главен редактор (1973-1983) на сп. "Родна реч", главен редактор на сп. "Пламък" (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990-1991). Заместник министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година.
По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те до тук.
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязал.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Текст: Георги Константинов
Георги Константинов (Георги Константинов Христов) (роден на 20.12.1943 в гр. Плевен). Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в Софийския университет (1967). Зам. главен редактор (1972-1973) на в. "Народна младеж", главен редактор (1973-1983) на сп. "Родна реч", главен редактор на сп. "Пламък" (от 1983). Народен представител в VII ВНС (1990-1991). Заместник министър на културата (1995). Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997). Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година.
По своя път един и същ
разнася мълнии трамвая,
гърми и обещава дъжд,
а аз какво да обещая?
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара,
обичам те до тук.
Сега трамваят е нащрек,
внезапно забелязал,
че вече съм един човек
от релсите излязал.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
До ъгъла на тротоара.
И отминават твойте крачки,
изглежда, че съм станал друг
след този писък на спирачки,
обичам те...
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук,
до този мост, до тази гара,
до този миг и звук,
до розата на светофара.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.
Обичам те до тук.