ЖИВИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
РАДА ВЪРТУНИНСКА
Краевед. Забележителна дама. Отговаря за величините и изискаността, за красотата и стила
Родена е през 1932 г. Завършила е Руска филология в СУ "Св. Кл. Охридски. Работила е в Окръжна библиотека, Държавен архив и Окръжния съвет по култура. Автор е на краеведски изследвания. Има девет книги, сред които романите "Зовът на сенките" и "Когато горяха кладите".
Последни 5 статии от РАДА ВЪРТУНИНСКА
Рада Въртунинска
27 януари 1837 г. – 27 януари 1878 г. Две исторически дати. Дуелът на А. С Пушкин с Жорж Дантес. Ден, в който нищожеството убива величието. Другият – денят на освобождението на Добрич от турско робство и подвигът на руските богатири, предвождани от ген. Цимерман. Ден, в който светлината побеждава мрака.
В тези също толкова бели и снежни като тогава януарски дни, аз мисля за станалите събития като за нещо цялостно, развиващо се във времето и свързано с идеята за свобода и независимост, както на отделната личност, така и на Отечеството.
През целия си кратък, но бурен живот, А.С. Пушкин, „неволникът на честта” се е интересувал живо от съдбата на поробените балкански народи. Възхищавал се е от духовната мощ, от непокорството и силата на ума, от волността и свободолюбието на българина, изобразен в героя му Кърджали. Към този образ той се връща неколкократно и в поезията и в прозата си, запленен от неговата величавост и решителност.
Пушкин е приветствал всеки опит на стенещите под робство гърци, българи, албанци, сърби да извоюват своята свещена свобода. Много страници от неговото южно заточение /1820 – 1823/ са посветени на прокудените в Бесарабия, какъвто е бил и самият той, очарован от тяхната борбеност и нравственост. Прекланя се пред храбростта и подвига на всеки, без разлика на неговата религиозна и национална принадлежност. Възпява всеки, който се е опълчил срещу тиранията, защитавайки своята лична независимост и свобода и свободата на Отечеството си.
Цялата поезия на Пушкин е съзвучна със стремежите, въжделенията и страданията на човечеството. И днес тя е призив за борба срещу диктатурата, тиранията и потъпкване правата на личността.
Неръкотворният паметник, който си издигна Пушкин и днес, 171 години след неговата гибел, се извисява над цяла Русия и над света като паметник на човешкото дръзновение и съвест, така както не помръква и славата на героите, паднали за свободата на България преди 130 години. Святостта на техния подвиг остава във вечността и в паметта на човечеството.
27 януари 1837 г. – 27 януари 1878 г. Две исторически дати. Дуелът на А. С Пушкин с Жорж Дантес. Ден, в който нищожеството убива величието. Другият – денят на освобождението на Добрич от турско робство и подвигът на руските богатири, предвождани от ген. Цимерман. Ден, в който светлината побеждава мрака.
В тези също толкова бели и снежни като тогава януарски дни, аз мисля за станалите събития като за нещо цялостно, развиващо се във времето и свързано с идеята за свобода и независимост, както на отделната личност, така и на Отечеството.
През целия си кратък, но бурен живот, А.С. Пушкин, „неволникът на честта” се е интересувал живо от съдбата на поробените балкански народи. Възхищавал се е от духовната мощ, от непокорството и силата на ума, от волността и свободолюбието на българина, изобразен в героя му Кърджали. Към този образ той се връща неколкократно и в поезията и в прозата си, запленен от неговата величавост и решителност.
Пушкин е приветствал всеки опит на стенещите под робство гърци, българи, албанци, сърби да извоюват своята свещена свобода. Много страници от неговото южно заточение /1820 – 1823/ са посветени на прокудените в Бесарабия, какъвто е бил и самият той, очарован от тяхната борбеност и нравственост. Прекланя се пред храбростта и подвига на всеки, без разлика на неговата религиозна и национална принадлежност. Възпява всеки, който се е опълчил срещу тиранията, защитавайки своята лична независимост и свобода и свободата на Отечеството си.
Цялата поезия на Пушкин е съзвучна със стремежите, въжделенията и страданията на човечеството. И днес тя е призив за борба срещу диктатурата, тиранията и потъпкване правата на личността.
Неръкотворният паметник, който си издигна Пушкин и днес, 171 години след неговата гибел, се извисява над цяла Русия и над света като паметник на човешкото дръзновение и съвест, така както не помръква и славата на героите, паднали за свободата на България преди 130 години. Святостта на техния подвиг остава във вечността и в паметта на човечеството.
