МОЛЕБЕН
ДИМИТЪР ПАСКАЛЕВ
Роден е на 23 декември 1887 г. в с. Росеново, Добричко. Потомък е на Поп Паскал – който след 1832 г. предвожда заселници в Добруджа и развива голяма народностна дейност. Димитър Паскалев се откроява като смел журналист и общественик. Приживе поетът публикува десетина свои стихове и поеми. Умира при неизяснени обстоятелства на 3 ноември 1940 г.
Нека заедно прочетем откъс от неговата поема МОЛЕБЕН, отново от рубриката "Черно-бяло", надвесени над изданието Класове от 1969 г.
1.
Суша.
Небето сипе жар.
От задуха едва се диша.
Сутрин – ни капчица роса.
Напукана, земята зее…
И посевите и тревите изгоряха.
Пресъхнаха и кладенец и извор…
И всяка жива твар – във ужас.
Щурецът замълча и жабите не крякат,
а птиците – отпуснати.
И мравки и пчели – обезумели.
Мъртвило.
Стенания без звук.
И жален вой, отчаяно мучене,
проблейване и сетне тишина.
А болести и мор върлуват…
Човекът –
разкъсано сърце,
в безсилен ропот.
Клетви…
Шепот.
2.
Засбира се народът
от глухите села…
Отлъчиха сукалчета от майки,
жени от мъже.
При огън загасен и бдение в нощта.
От свечеряването още - ни хапка във уста…
И всички –
стари, млади,
в зори поеха сред облаци от прах,
с хоругвите и кръст на чело
към многолетен дъб,
където някога дедите просили
за милост други богове.