Вяра Панайотова

Манифестът на Александър II за обявяване на Руско-турската война от 1877-1878 г., приветственият адрес от 1902 г. на признателните живи опълченци до ген. Столетов, свидителства, издадени от руското командване на добруджански опълченци, воювали рамо до рамо с русите по време на Освободителната войнана; отличия за проявена храброст в боевете на Шипка, при Стара Загора и Шейново, носени с гордост от нашите опълченци: Калчо Вълков, Васил Контаров, Кузман Христов, Зиновий Дерменджиев, Михаил Иванов и др.; портретни снимки, лични вещи и документи на тези и още други местни опълченци; униформи; оръжия: палаши, офицерски и кавалерийски саби, черкезки ками, ятягани, пушки, кремъклии пищови, револвери “Лефоше” и др., руски иконки, носени за късмет, лични спомени на хора от тогавашното време и др..
Това са част от реликвите, свързани с Освобождението на Добруджа и Добрич /Хаджиоглу Пазарджик/ от турско робство преди 130 години. За съжаление, поради липса на подходяща музейна сграда, те не са изложени за посетители. Подредени са в една хранилищна стая, до която имат достъп само музейните специалисти. А тези реликви, освен че са извор на научна информация, са и извор на много силна емоция.
Всяка има своя история и носи спомен за своя притежател, излъчва нещо от него. Неимоверна е магията на непосредствения досег с миналото точно на нашите, добричките прадеди, живели преди повече от 130 години!
Гражданите на Добрич, нямат достъп до тези реликви – светини!
130 години от турското робство и Освобождението на България и Добруджа от него! За календара това са малко на брой години, обхващащи само няколко поколения. В исторически план обаче, те са дълъг низ, имайки предвид наситеноста им с дълбоки промени. Битът на българина от дървеното рало и газената лампа стига до космоса и компютрите. Последните десетилетия за целия свят са задъхани и глобализиращи. Това допълнително засилва нашата надпревара с времето. Все още догонваме другите, но паметта ни е жива за миналото, особено за съдбовната война от 1877-1878 г. между двете империи – Русия и Турция, която възстановява Българската държава след 500 годишно робство. Тази памет намира материална, научна, емоционална, образователна подплата в музеите, както е и в Добрич. Безценни реликви се събират и съхраняват в Историческия музей, но няма къде да се покажат. Надяваме се, че идните поколения ще имат шанс да ги видят, усетят, изучават.