Пламен Лакеров 

На 30 януари 2008 г 18.30 часа в галерия АКТИВ АРТ беше представено тринадесетото поредно издание на поетичните диалози - "Щ Р Ъ К Л И Ц А ".

Темата: “ВЪРВЯТ ЛИ ДВАМА…" с участието на поетичния дует (и не само поетичен) МАРИАНА ХРУЗА и ГЕОРГИ ВЕНИН за пореден път изненада приятелите на галерията от Варна и от Добрич, очаквана и неочаквана, делнично близка, уж позната пък разкриваща познатите неща чрез поредица нови аспекти.
Неизменният водещ Кирил Аспарухов и домакинята Ваня Маркова, отново направиха подходящият избор, който за час приюти присъстващите в лоното на това невероятно изкуство и позволи на всички: и организатори, и участници, и гости да изпитат невероятно удовлетворение от това, че са имали късметът да попаднат в този момент и на това място.

Коледните и новогодишните празници ни отдалечиха от станалите традиция в последната сряда на всеки месец “Щръклици”, но галерия “Актив Арт” с подкрепата и съдействието на телевизия “МСАТ” и непресъхващия ентусиазъм на Кирил Аспарухов и тази година са решили да утоляват жаждата за споделено изящно слово направо от извора.

“От извора” е и съпътстващото художествено оформление на първата за 2008 година “Щръклица”, картините на Явор Витанов изпълват с усещането за уют, потапят в една носталгия към пълнотата, изпитвана, когато сме на място и с хора, които ни обичат.

Участниците в първото за тази година издание на “Щръклица” - Марияна Хруза и Георги Венин са една от четирите семейни двойки в СБП. Със своето изящно слово двамата изпълниха галерията и душите ни, накараха ни да преболедуваме многото си вътрешни, несподелени с никого въпроси, да пропълзим през катарзиса, преживян пред една открита споделеност и възкресени на едно ново, по-висше ниво.

Визитна картичка: Марияна ХРУЗА:
 “...зад името ми се крият коне и огън...”

“Прекръсти го, под веждите му взря се,
по навик тръсна от ревера му праха
и кротичко сълзата й заслиза,
когато се усети, че му маха...

Той тръгна към обраслите баири,
а пътят сви и скри го от очите й.
И птица клюн в сърцето й заби,
в надеждата, че ще се върне читав.

Сърни зачеваха сърнета до перваза й
под тънконогото си пъргаво сърце,
а тя на тъжния си праг увесена,
мълча с изсъхнали ръце...

И в сетния й час пред ангела -
дочакала поне смъртта,
от черното небе той свърна
с вързоп, но със развързана уста.

С премръзнали крила приседна,
докрай и във безкрая честен,
докоснал челото й леко,
непратеното си писмо зачете:

"Завръщането връщане назад е...
Запазих само старите обувки,
нали хвърчах и те не се изтриха,
а спомените си в реката бутнах,

но горе, щом от изнемога и несрета
еленът в мен за теб надуе рог,
тогава знай - от обич потреперил,
ще се прекръсти и самият Бог."

Визитна картичка: Георги ВЕНИН:
“... във вените ми тече тази кръв, с която искам да пиша своите стихотворения...”

Убий ме!
(Един самовнушен послеслов)

Убивай ме.
Убивай ме без думи.
С думи.
Убивай ме със лумнали очи.
Убивай ме със лудост.
Със заблуди.
Аз - блудният,
научен да мълчи,
ще падам в кратера,
в катетъра на словото,
във катедралата на немите вини.
Убивай ме.
Копай с обида гроба ми,
над който нищо няма да кълни.
Кълни!
Когато не по твоя воля
те вая; и
когато съм неволен
по твоя воля да смиря резец.
Длетото ще те помни,
както ножът помни Каин...
Преди да среже моя мъжделив мъжец
(да има
за мълчанието ми причина),
ще го наточа
в искрометния грънчарски твой станок,
връз който съм безмълвна буца глина.
Убивай ме...
преди да ме изваеш като бог.



Той: - Тя ми е музата и целостта...
Тя: - Ние не сме две половинки от едно цяло. Ние сме две събрани заедно цялости...

Какво бих могъл да добавя като страничен наблюдател... Насладих се на поезия родена и в любов, и в самота; и в делника, и в празника; в разпятия и във възкресения... Поезия, преливаща от любов, провокации, с пропълзяващи еротични нишки; с думи разпъващи на кръст, със споделени съкровения; с призиви и прошки, неизречени молби и клетви за вечност; с носталгии, и благодарност за изтичащото, но преживяно заедно прекрасно; с езическа първичност; с иронични закачки... Поезия, изпълнена с всичко, което би могло да протече и в двете посоки между двама, които уж всичко са си казали, а от речта им лъхат обещания за безкрайност; пропълзяващи по нервите изпращания и мислени сбогувания, неизпратени писма и надежди, молитви за щастие; потреперваща обич, смирена воля, клокочещи дълбоко завоалирани страсти; премълчани въпроси, скрити зад метафори отговори; разгадани мълчания, поискана милост и непростими признания; нетрайни белези от споделени ласки; превърнати в безкрайност мигове и безкрайност, пролетяла за миг,.. но несвършена все още...; несъвършенства, скрити в непостигнатото съвършенство, но странно осмислящи го...

Светът е за двама... – това беше отговорът ми към Кирил Аспарухов, когато ме помоли да споделя отношението си към темата на поетичния спектакъл.

Това е поезия, поднесена по странен начин; решения, нереални уж, а всъщност толкова близки и разбираеми, обикновени, делнични, стоплящи сърцето и душата и същевременно докарващи до ръба на възприятията, събираща всичко в една цялост миг преди разпадането му. Поезия като река, изпълваща в присъствие, без излишно претоварване с думи, без сложни философии, без наивно вкопчване в невежеството и илюзиите, без поеми изпети на глас, без опиянения, вкарващи в лабиринти с непредсказуем изход.
Храм без олтар, изпълнен със святост... Смърт и Възкресение - нито Ад, нито Рай – Любовта е чистилището между двама, за които “заедно” означава много повече от съвместно.
Изходът от лабиринта на дните ни е един и тази паметна вечер ни бе подсказан от Марияна и Жоро с мотото на вечерта – песента на Мария Нейкова:

“...И път да няма – не ще се спрат. Ще станат птици...”

Марияна Хруза

Колко време
      вървя все към тебе -
да притихна пред
      взора ти бисерен.
Да се спусне
      в душата небето,
да съм чиста
      пред скритата истина.
На санскрит аз във криптата
      древна
от сърцето си
      стихове прося,
възжелала на птиците
      полета,
озарена от изгрева росен.
И аз се уча за теб да се моля...


Бях там...