ВСИЧКИ СМЕ БРАТЯ И СЕСТРИ
Генчо Д. Генчев
Пет века българският народ е под гнета на едно варварско азиатско племе. Османци – по името на техния първоначален юрушки водач. Двете враждуващи империи – Руската и Турската, водят многобройни войни на територията на поробена България. Във войната от 1877-78 г. в състава на руската армия участват и български опълченски дружини. На 3-ти март 1878 г. в Сан Стефано – близо до Истанбул, е сключен договор за мир между Русия и Османска Турция. Българите, покровителствани от Русия, получават дълго жадуваната свобода. Радостта е голяма, но скоро – само три месеца по-късно, на 01.07.1878 г. Берлинският договор прекроява границите на освободена България. Отново сълзи и мъки за българския народ в определената му територия – наречена Княжество България.
За състава на населението в новоосвободена България ще припомним частица от страшната истина в признанията на Мидхат паша /1822 – 1884 г./ - син на русчуклията Хаджи Али, Хаджи Хафъз Мехмед Ешреф. Мидхат паша е турски държавник, един от основателите на турската партия „Млади османци”. Той е управител на Дунавския вилает / 1860 – 1864 г./, председател на Държавния съвет и велик везир до 1876 г. – когато е потушено Априлското въстание. По време на Берлинския конгрес / 01.07.1878 г./, Мидхат паша помества във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранже”, година VІІ, една статия под названието „ Турция в своето минало, настояще и бъдеще”, запазена в нашата историография, в която признава:
„...Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма по времето на завоеванията и на следващите години. Това са чеда на господството на същата тази страна. А между тях има и такива, които не говорят на друг език, освен на български. „
За нас българите, с признанието на Мидхат паша се издига името му до висотите на защитник на българския народ, защото в България няма турци. Има потурчени българи и цигани. Над един милион мохамедани сред българите се деляха и делят на две групи: „гаджали” и „помаци”. Дълго време след 1878 г. бяха наричани „дьонмета”, „аретлици”, т.е. обърнати в исляма наши братя и сестри. Прозвището „гаджал” идва от старовремската дума гъжва /кърпа/ или чалма, навита около главата. Хората от тази група приемат турско-арабски имена, говорят турски език и изповядват Исляма. Тези от втората група – помаците, се записват с турско-арабски имена, изповядват вярата на Исляма, но говорят български. А гагаузите, макар от стара традиция да говорят турски език, изповядват християнска вяра. Една малка част от гагаузите, в годините на турското робство, се записвали с преведени на турски език български имена като: Вълко – Курти, Младен – Генчо, Желязко – Демир, Камен – Ташо, Веселин – Нешо, Любен – Севдалин и др. И сега – 130 години след Освобождението има българи, които се записват с лични и фамилни турски имена в свидетелствата за раждане.
По време на турското робство циганите в България са били наричани „чингене миллет”, което означава „народ от Китай /Чина/. Записват се с турски имена, говорят турски език и изповядват Исляма. Част от тях наричат себе си „роми”. Те са етнически остатък от смесени азиатски и европейски племена от времето на Римското владичество. Техният говор наричат „рома”. Придържат се към християнските вероизповедание и обичаи.
По брой българите са малък народ, но всички са братя по кръв и съдба. Нека бъдем заедно по пътя на обединяваща се Европа.
Пет века българският народ е под гнета на едно варварско азиатско племе. Османци – по името на техния първоначален юрушки водач. Двете враждуващи империи – Руската и Турската, водят многобройни войни на територията на поробена България. Във войната от 1877-78 г. в състава на руската армия участват и български опълченски дружини. На 3-ти март 1878 г. в Сан Стефано – близо до Истанбул, е сключен договор за мир между Русия и Османска Турция. Българите, покровителствани от Русия, получават дълго жадуваната свобода. Радостта е голяма, но скоро – само три месеца по-късно, на 01.07.1878 г. Берлинският договор прекроява границите на освободена България. Отново сълзи и мъки за българския народ в определената му територия – наречена Княжество България.
За състава на населението в новоосвободена България ще припомним частица от страшната истина в признанията на Мидхат паша /1822 – 1884 г./ - син на русчуклията Хаджи Али, Хаджи Хафъз Мехмед Ешреф. Мидхат паша е турски държавник, един от основателите на турската партия „Млади османци”. Той е управител на Дунавския вилает / 1860 – 1864 г./, председател на Държавния съвет и велик везир до 1876 г. – когато е потушено Априлското въстание. По време на Берлинския конгрес / 01.07.1878 г./, Мидхат паша помества във френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранже”, година VІІ, една статия под названието „ Турция в своето минало, настояще и бъдеще”, запазена в нашата историография, в която признава:
„...Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма по времето на завоеванията и на следващите години. Това са чеда на господството на същата тази страна. А между тях има и такива, които не говорят на друг език, освен на български. „
За нас българите, с признанието на Мидхат паша се издига името му до висотите на защитник на българския народ, защото в България няма турци. Има потурчени българи и цигани. Над един милион мохамедани сред българите се деляха и делят на две групи: „гаджали” и „помаци”. Дълго време след 1878 г. бяха наричани „дьонмета”, „аретлици”, т.е. обърнати в исляма наши братя и сестри. Прозвището „гаджал” идва от старовремската дума гъжва /кърпа/ или чалма, навита около главата. Хората от тази група приемат турско-арабски имена, говорят турски език и изповядват Исляма. Тези от втората група – помаците, се записват с турско-арабски имена, изповядват вярата на Исляма, но говорят български. А гагаузите, макар от стара традиция да говорят турски език, изповядват християнска вяра. Една малка част от гагаузите, в годините на турското робство, се записвали с преведени на турски език български имена като: Вълко – Курти, Младен – Генчо, Желязко – Демир, Камен – Ташо, Веселин – Нешо, Любен – Севдалин и др. И сега – 130 години след Освобождението има българи, които се записват с лични и фамилни турски имена в свидетелствата за раждане.
По време на турското робство циганите в България са били наричани „чингене миллет”, което означава „народ от Китай /Чина/. Записват се с турски имена, говорят турски език и изповядват Исляма. Част от тях наричат себе си „роми”. Те са етнически остатък от смесени азиатски и европейски племена от времето на Римското владичество. Техният говор наричат „рома”. Придържат се към християнските вероизповедание и обичаи.
По брой българите са малък народ, но всички са братя по кръв и съдба. Нека бъдем заедно по пътя на обединяваща се Европа.
