Идеята ми за тях възникна на базата на любопитството и за това, че все пак има толкова необясними неща, които се случват около нас, които не можем да разберем и ги отдаваме на странности, случайности. Те просто съществуват и не се опитваме да ги разберем, разнищим, да погледнем отвъд нашето закостеняло съзнание, толкова твърдо стъпило на една материална реалност, определяща целия ни живот. Не смеем да прекрачим границите й, да разберем какво има отвъд тях, защото се боим от непознатото. А всъщност тези наши страхове ни задържат да се усъвършенстваме на духовно ниво. Удобно ни е да не се замисляме, защото ще разберем колко необятна всъщност е Вселената и ще осъзнаем колко сме нищожни спрямо нея. Да допуснем, че сме нещо незначително е трудно да бъде преглътнато, тъй като нашата реалност, която сме създали, ни е определила някакви граници в съзнанието и ние сме си въобразили, че е точно така. Според мен не може да не съществуват други реалности, същества, светове, затова започнах да си задавам въпроси, на които се опитвах да си отговоря.
Едната част от отговорите ми е в картини и цветове, защото самите цветове имат собствена характеристика, свое духовно значение. Цялата Вселена е изтъкана от цветови тоналности – толкова богати и ярки, че никой не е в състояние да ги повтори. Тя се състои от нишки преплитаща се енергия, които образуват тъканта на Космоса. Пренасят информация, която достига до главното енергийно тяло, вдъхващо живот на всичко и творящо само с едно дихание. Информацията, която пренасят се обогатява от всяка енергийна частица по пътя й. Чрез нейното съществуване всичко е в непрекъснато движение и усъвършенстване.
Времето просто съществува независимо от условията. То е неизменен съпътстващ фактор към разбирането на Вселената. Може да е относително спрямо себе си от различна гледна точка на всичко съществуващо в нея, но е непреходно и допълващо цялостния й замисъл. То е постоянно като определение за една част от природата на Вселената. Времето е изтъкано от времеви изкривявания, дупки, реалности, които непрекъснато го променят и динамизират, но въпреки тези свои особености, то запазва първоначалния си замисъл.
Пространството е другата определяща част за природата на Вселената. Само по себе си то също е относително от гледна точка на всички съществуващи обекти, но е постоянно и даващо друга характеристика. В него също има условности и неопределености, които зависят от изкривяванията му, създадени реалности, пропуквания, но допълва замисъла на творящото начало. То е другата страна на тъканта на Вселената, както времето е едната. А двете заедно определят всичко. От различните наслагвания помежду си, те определят плътността, интензитета на енергия, разпростирането във Вселената от планети до галактики. Те са в непрекъсната взаимовръзка, въпреки че съществуват поотделно и всяко има своите определящи характеристики.
Времето и пространството са относителни граници, които винаги могат да бъдат преминавани, променяни, премествани, в зависимост от създалата се материя. Те са много гъвкава субстанция, която е в непрекъснат съзидателен процес, променящ облика им, цветовата гама и същността.
Времевите измерения са образувани благодарение на завихрена материя примесена със пространствените изкривявания и неравностите във времето, които замъгляват и раздалечават точните определени граници – достатъчно гъвкави създадени, за да не се променят въпреки това. Съществуват като паралелни светове, зависими едни от други. Всяко си има свой собствен облик и движение във вечното време, но по отделни времеви разлики и моменти си приличат. Движат се в непрекъснат кръговрат и често се докосват едно до друго. В такива кратки моменти при дадени две докоснали се измерения, се получават портали, през които същества от тези измерения могат да надникнат в други непознати за тях светове, макар че се движат заедно във времевия поток. Така се обяснява появата на идеи надхвърлящи нивото на човечеството.
Всеки творец било художник, музикант, писател, поет, има свое интуитивно виждане за тези измерения. Музикантът го усеща като хармония от звуци, които той пресъздава чрез ноти. За художника те са обагрени в цветови форми, разкриващи богатството на съчетания между тях. Някои картини са неразбираеми, странни, защото дадения художник е черпил информация за тях посредством интуитивното виждане на неговата душа, докоснала се до различни светове. Тя може да пътува навсякъде, необременена от даденото човешко съзнание, което я облича. Художникът е видял неща от друг свят, съществуващ на друго духовно ниво или паралелен на нашия и за това картините нямат нямат характеристиките, които бихме очаквали да видим и разберем. Силата им е точно в това, че ни карат да разсъждаваме и да пречупим границите, които имаме спрямо изкуството.
Времевите измерения се проявяват като отделна енергийна същност. Сложността им се определя от съществата, които ги населяват, от тяхната обща ДНК енергийна нишка, която съдържа в себе си общата им духовна даденост и усъвършенстване като индивидуалности. Могат да съществуват под най – различни форми и дори непрекъснато да се преобразуват, да се променят според съзидателната сила на материята, която създават. Всичко това ни дава един толкова разширен поглед за реалност, Вселена и нашето място в нея, че на моменти ни се струва всепоглъщаща и необятна.
Процесите във Вселената непрекъснато създават многобройни реалности, измерения, които се преплитат едно в друго и изграждат основната Матрица на Космоса. Тя се движи през времето и пространството, които я изкривяват, огъват, създават затворени пространства от кипяща енергия (дупки).
Времевите измерения са плетеница от пространство, време, материя, енергия и безброй вероятности. Те са разновидности на космическа реалност, но с различен преход през време – пространството.
Нашата реалност е динамична и закономерна. Тя непрекъснато се променя в зависимост от други реалности и нашето духовно развитие.

Есе на Калина Петрова. Тя учи моден дизайн - магистратура във Варна