ТЯ ГО НОСИ В СЪРЦЕТО СИ
Драгни Драгнев
Кой знае как, Сеня, братът на Дора Габе, се запознава и сприятелява с Йордан Йовков. През лятото младияат учител от красенските села често гостува в чифлика на Петър Габе в Кардам. Сигурно и Сеня наобикаля неговия пристан от време на време. Понякога се наговорват и се срещат в Добрич. Двамата са връстници, само година-две разлика, подхождат си, при това пишат и стихове. Дълго си приказват едно-друго, когато са в чифлика, смеят се, шепнат си нещо и хамен се качват на кабриолета и препускат към границата, при офицерите. В същото време, лятото на 1906 година, Дора Габе се е завърнала от Гренобъл с диплома по френски език. Йовков я забелязва, но Сеня я държи далеч от очите му, ревнува я. Не дава чужди мъже да припарят до нея.
Дора Габе сама ходи с кабриолета до границата да получава писмата си. Сегиз-тогиз зърва Йовков заедно със Сеня, а отпосле разпитва брат си кой е, какъв е, откъде е и защо не я запознава с него. “Поет, писател, учител в близките села” – весело й отвръща Сеня. Но само толкова.Той знае, че в това време гостът му наблюдава живота в чифлика, понеже замисля да пише роман. От друга страна пък на Йовков не му убягва момичето, което се мярка наоколо с моден тоалет от Швейцария. Или се взира в движенията й, когато сяда в кабриолета и препуска към границата. Между приятеля на Сеня и сестра му – нито дума, само погледи. И то издалеко.
Разминават се, тъй да се каже, известно време. На другата година Дора Габе е учителка по френски в Добрич. На учителски срещи в града се появява и Йовков. Веднъж той и Сеня я спохождат в Третокласното училище през едно междучасие. Тогава първо Йовков подава ръка и се запознават. “И друг път сме се виждали, нали?” – шегува се той. Срещат се неколкократно през годината – винаги тримата. Или на разходка по шосето за Варна, или сядат на раздумка в квартирата на Дора. Приказват за френската история и френските писатели. За древногръцките и древноримските мислители. Стигат и до нашия Пенчо Славейков, когото критиката, особено Боян Пенев, смята за един от най-големите ни поети. Йовков не се съгласява с Дора Габе. Според него у Пенчо нямало нищо българско, липсвал народният дух в стихотворенията и поемите му. По-добре да е станал философ, а не поет, настоява той.
Дора Габе губи следите на Йовков през годините по-сетне. Съдбата ги води в различни посоки. Само от време на време чуват някоя дума един за друг. Свързва ги рехава кореспонденция. Но Дора Габе чете всичко, което Йовков публикува. Особено разказите му за Добруджа. Веднъж той й пише тревожно писмо, когато е в българската легация в Букурещ. Моли я да се застъпи за него, да му помогне да не го изхвърлят от работа. Той, неоспоримият писател, е наклеветен за негодност в службата, за да дадат мястото му на друг. Състрадателната добруджанка се намесва и несправедливото обвинение срещу Йовков е отменено. През 1927 година той се завръща в България със семейството си. В дома си ги приютяват Бела Габе и съпругът й Спиридон Казанджиев, като им отстъпват две стаи. По-късно през годините на сцената на Народния театър една подир друга излизат пиесите на Йовков. Дора Габе е в театъра на всяко първо представление.
Когато в софийския печат се появяват първите части на романа “Чифликът край границата”, Дора Габе, обезпокоена и изплашена, се изстъпва пред Йовков. “Как можахте тъй да ме нагласите – учудва се тя. – Защо ме правите героиня на романа си?” Писателят я успокоява, че е взел само външния й образ, силния й дух, нищо друго. Инак Дора Габе и Йовков, макар и рядко, се виждат – я в дома на сестра й, я в кафене “Цар Освободител”, където влиза със Спиридон Казанджиев. Но обичайно Йовков гледа да остане сам, да се затвори в себе си, да обмисля работите си и спокойно да пише. През всичкото време обаче, до смъртта му през 1937 година и след това, Дора Габе носи Йовков в сърцето си. С творбите му за Добруджа, най-вече с разказите му, тя чете сказки из европейските столици в защита на поробения от Румъния български край.
Кой знае как, Сеня, братът на Дора Габе, се запознава и сприятелява с Йордан Йовков. През лятото младияат учител от красенските села често гостува в чифлика на Петър Габе в Кардам. Сигурно и Сеня наобикаля неговия пристан от време на време. Понякога се наговорват и се срещат в Добрич. Двамата са връстници, само година-две разлика, подхождат си, при това пишат и стихове. Дълго си приказват едно-друго, когато са в чифлика, смеят се, шепнат си нещо и хамен се качват на кабриолета и препускат към границата, при офицерите. В същото време, лятото на 1906 година, Дора Габе се е завърнала от Гренобъл с диплома по френски език. Йовков я забелязва, но Сеня я държи далеч от очите му, ревнува я. Не дава чужди мъже да припарят до нея.
Дора Габе сама ходи с кабриолета до границата да получава писмата си. Сегиз-тогиз зърва Йовков заедно със Сеня, а отпосле разпитва брат си кой е, какъв е, откъде е и защо не я запознава с него. “Поет, писател, учител в близките села” – весело й отвръща Сеня. Но само толкова.Той знае, че в това време гостът му наблюдава живота в чифлика, понеже замисля да пише роман. От друга страна пък на Йовков не му убягва момичето, което се мярка наоколо с моден тоалет от Швейцария. Или се взира в движенията й, когато сяда в кабриолета и препуска към границата. Между приятеля на Сеня и сестра му – нито дума, само погледи. И то издалеко.
Разминават се, тъй да се каже, известно време. На другата година Дора Габе е учителка по френски в Добрич. На учителски срещи в града се появява и Йовков. Веднъж той и Сеня я спохождат в Третокласното училище през едно междучасие. Тогава първо Йовков подава ръка и се запознават. “И друг път сме се виждали, нали?” – шегува се той. Срещат се неколкократно през годината – винаги тримата. Или на разходка по шосето за Варна, или сядат на раздумка в квартирата на Дора. Приказват за френската история и френските писатели. За древногръцките и древноримските мислители. Стигат и до нашия Пенчо Славейков, когото критиката, особено Боян Пенев, смята за един от най-големите ни поети. Йовков не се съгласява с Дора Габе. Според него у Пенчо нямало нищо българско, липсвал народният дух в стихотворенията и поемите му. По-добре да е станал философ, а не поет, настоява той.
Дора Габе губи следите на Йовков през годините по-сетне. Съдбата ги води в различни посоки. Само от време на време чуват някоя дума един за друг. Свързва ги рехава кореспонденция. Но Дора Габе чете всичко, което Йовков публикува. Особено разказите му за Добруджа. Веднъж той й пише тревожно писмо, когато е в българската легация в Букурещ. Моли я да се застъпи за него, да му помогне да не го изхвърлят от работа. Той, неоспоримият писател, е наклеветен за негодност в службата, за да дадат мястото му на друг. Състрадателната добруджанка се намесва и несправедливото обвинение срещу Йовков е отменено. През 1927 година той се завръща в България със семейството си. В дома си ги приютяват Бела Габе и съпругът й Спиридон Казанджиев, като им отстъпват две стаи. По-късно през годините на сцената на Народния театър една подир друга излизат пиесите на Йовков. Дора Габе е в театъра на всяко първо представление.
Когато в софийския печат се появяват първите части на романа “Чифликът край границата”, Дора Габе, обезпокоена и изплашена, се изстъпва пред Йовков. “Как можахте тъй да ме нагласите – учудва се тя. – Защо ме правите героиня на романа си?” Писателят я успокоява, че е взел само външния й образ, силния й дух, нищо друго. Инак Дора Габе и Йовков, макар и рядко, се виждат – я в дома на сестра й, я в кафене “Цар Освободител”, където влиза със Спиридон Казанджиев. Но обичайно Йовков гледа да остане сам, да се затвори в себе си, да обмисля работите си и спокойно да пише. През всичкото време обаче, до смъртта му през 1937 година и след това, Дора Габе носи Йовков в сърцето си. С творбите му за Добруджа, най-вече с разказите му, тя чете сказки из европейските столици в защита на поробения от Румъния български край.
