Венета Мандева

        Смерть самьх лучших вьбирает
        и дергает по одному...
                        Вл. Висоцкий

Крачи човекът по пътя си и скубе горите...
а как ще диша човечеството без гори?
Слиза твоят стихотворен Христос и скубе добрите –
а как ще живеят стиховете ни без добри?

Тъй си отиват последните поети-бохеми –
поредната крачка се оказва на онзи свят.
Тъй – без кариера, без стихосбирка, без проблеми,
току-що вървяха, а вече съвсем не вървят.

Други вървят – със усмивки, а мъртво-студени,
със точно пресметнати, незапомнящи се слова,
модно облечени кукли, непогребани манекени,
преди да скубят горите, престъпно тъпчат трева.

Ти си лягаш под нея. За първи път толкова рано,
и си лягаш завинаги – недописан, или неразбран?
Бил си значи на всички маси и лирични тавани.
Вече, стигна ли своя небесен таван?

Мисля – успя! Без пари, с небрежен пуловер,
без риза под него, без сметка и без вина –
всичко "без" – какво ли си имал освен словото,
венчан за поезия като за любима жена.

Плаче сърцето ми за сърцето ти, всичко побрало –
така се пръскат сърцата, когато дават урок –
даже да скубят горите – там, на билото, като надежда бяло,
недостъпен за безкрилите, твоят козар е бог!

1986