КЪМ ЗАМЪКА /пътуването продължава/ така се нарича новия литературен сборник на училище "Христо Ботев"

Той е финансиран от Община Добрич и се посвещава на 160 годишнината от рождението на Христо Ботев.

Сборникът  съдържга стихове, разказчета, есета, импривирани интервюта, тестове за изпита по български език след седми клас, рисунки и други живописни откровения. Литературен клуб "Таланти" с ръководител Димитричка Костова отново ни показва своята любов и уважение към българското слово. Да им пожелаем нови художествени постижения.

СЕЗОНИТЕ

Дали ще има пролетта светлината на Слъцето,
или вечерта - лятото, огряно от светлината на Луната.
Дали през есента ще е зората като нежна капка
или през зимата ледено студен снегът.
Пролет, лято, есен, зима
има по целия свят,
но само в България, родна и мила,
първи се отрупват дърветата с цвят,
първи узряват плодове от надежди,
първи окапват листа от мечти.
И първи отново вали
нежния сняг до зори.

Виктория Диянова Великова, Vб



МОРЕТО

От прилив до отлив морето е бурно.
Пясъкът свива се, плаче безшумно.
Брегът се извива, във пяна искри-
рисува морето по него звезди.
Луната се крие под светло небе,
В нощта се промъква самотно момче
и танца на рибките морски следи -
завижда на техните волни игри.
Слънцето грее, луната немее.
Пясъкът зъзне, плажът пустее,
Момчето ще пази спомени ясни
за лунните нощи прекрасни.

Галин Николаев Гюдженов, Va



БЯЛА ЗИМА

Пухкав сняг вали, вали...
Дремят горските ели,
а под бяла пелена
Зайко зъзне във нощта.
Ронят се снежинки бели,
буен танц са завъртели.
Вятърко ги гони леко,
те си падат меко,меко.
Зайко гледа и немей.
Тръсва бяла пелена,
скоква весело в нощта.
Гледа: снежните звездици -
лекокрили бели птици.

Жанета Дойчева, Vв



ДУШАТА НА ЕДИН “ИЗВОР”

Теории за Тутанкамон, Детето фараон

За Тутанкамон сигурно има много легенди, но аз знам само две. Едната всички сме я чували. Когато баща му, Ахнатон,или Аменхотеп ІV, е починал Тутанкамон е бил много малък. За това между тях е имал друг владетел на Древен Египет. Този владетел се е наричал Сменкара. Някои теории сочат че Сменкара всъщност е първата жена на Ахнатон Нефертити. След време той, или тя, отстъпва престола на юношата.
Но другата теория, която всъщност е издигната от розенкрайцерите още през XVІІІвек, но е побликувана от Джим Марс като теория на Лоурънс Гарднър в книгата “Господство и потайност”, разказва че Аменхотеп ІV, потомък на известна древно египетска династия, всъщност е Мойсей. Както всички знаем от Стария завет на Библията Мойсей е бил още бебе, когато го е намерила египетската принцеса. Тя го е открила в кошница, носеща се по реката, докато се е къпела. Така Мойсей е бил отгледан в египетската аристокрация. След време той убил египтянин, за да спаси евреин, човек от неговата религия и народност. По него време евреите били подчинени на Египет. И продължението всеки християнин и евреин, ако не и египтянин го знае. На Гарднър му направило впечатление, че Мойсей, въпреки голямата си власт в Древен Египет, сякаш не се поменава в огромната египетска литература, с която разполагаме днес. Тогава той вимателно изследвал всичко, с което разполага за египетския фараон и Мойсей и гради убедителния аргумент, че Мойсей всъщност е Ахнатон.
Ахнатон абдикира от престола, защото неговата подкрепа за Атон е непопулярна сред народа, особено сред могъщите жреци. Тогава престолът е предаден на братовчед му Сменкара. Подобно на Мойсей, Ахнатон е изгонен от Египет през 1361година пр. н. е., той събира приятелите и роднините си - юдеите и бяга. Почитането на бога Атон в крайна сметка е смазано и всяко споменаване на името на Ахнатон е забранено, а това засилва тайната, относно живота му. Синът Ахнатон от втората му жена, по - късно става известно като момчето-фараон-Тутанкамон. Така според теорията на розенкрайцерите, Тутанкамон всъщност е син на Мойсей. Аз лично не вярвам в тази теория. Аз вярвам в разпространената теория за Тутанкамон. Аз знам, че младият фараон се е качил на трона, когато е бил само на девет години. Той е починал също толкова млад - на двадесет и една години. Погребан е в 4 позлатени ковчега, поставени един в друг, 3 саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробницата е открита от Хауърд Картър в Долината на царете през 1922 година. Единствено гробът на последния фараон от тази династия е непокътнат.Чувала съм и за други фараони-СетиІ, Рамзес ІІ, Тутмос ІІІ и други. Но тези владетели не са ми направили впечатление, така както гореспоменатият.

Светослава Стефкова Малчева, Va




ПОСТИГНЕШ ЛИ УСПЕХИ, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Успявай, въпреки това!

Помня, че когато за първи път прекрачих училищния праг, “носех” със себе си и две мечти: да имам приятели и да успявам в ученето. От този ден изминаха пет години и мога да кажа, че обичам да уча, гордея се от постигнатото, сдобих се с истински врагове. В началото имах много “приятели”. След всяка отлична оценка,
след всяка похвала, след всеки успех, те си отиваха един по един. Не можеха да понесат, че точно приятелката им е по-добра от самите тях. А аз се справям, защото уважавам другите и се уча от успеха им. Добрите намерения, разумът, упоритият труд, постиженията градят този така прекрасен свят. Често хората отричат и не искат да приемат постигнатото от другите не защото не им харесва, а защото не са го направили те. Защото за тях е недостижимо или защото знаят, че се чувстваш по-доволен от себе си, отколкото те от тях самите. Успехът те кара да повярваш в себе си, поражда нови стремежи, учи те да цениш усилията на околните. Спохожда онези, които са готови да заплатят цената му. Често ме питат: “Защо все ти, ама пак ли ти?”. Да, все аз, защото не бягам от трудностите, обичам предизвикателствата и мога да платя цената – да бъдеш мразен, приятелите ти да се броят на пръсти, да си заобиколен от врагове и въпреки това да успяваш. Успехът винаги поражда завист. Той е най-добрият изпит на отношенията. Оставя около нас само истинските ни приятели и ни разделя с недоброжелателите. Завистта е едновременно яд и желание да притежаваш нещо и тъга, че го нямаш. Завистниците не успяват, защото нямат време за себе си. Вниманието им е изцяло погълнато да наблюдават какво правят другите. Те не се страхуват от неуспехите си, страхуват се от чуждия успех. Те дори не са и опитали да осъществят мечтите си, не са направили нещо значимо. Ако могат само за миг да се освободят от заслепението и да видят какво си постигнал, ще разберат, че то съвсем не е случайно. Понякога завистта те кара да бъдеш тъжен. Но колкото по-често се сблъскваш с нея, толкова по-лесно е да я разпознаеш и свикваш да не й обръщаш внимание. Ако сърцата ни са изпълнени с топлина, мъничко човечност и желание да следваме мечтите си, то тогава ще успяваме и в делата си. А на всички сегашни и бъдещи врагове искам да им кажа: “Благодаря ви, че ме направихте толкова силна и повече от всякога целеустремена. Щом имам врагове, значи се справям чудесно с начинанията си.”

Белора Ивайлова Михайлова, Va