Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: Тъжните истини в ЦЪРКВА ЗА ВЪЛЦИ"

Тъжните истини в ЦЪРКВА ЗА ВЪЛЦИ

Виктория Михайлова

„Църква за вълци” е театрална постановка, която се стреми да ни разкрие горчивите истини от реалния свят. Чрез нея авторът се опитва да ни отвори очите към бъдещето, към това, което ни очаква. Целта му е да ни накара да се замислим за универсалните човешки ценности и да ни покаже пътя, по който не трябва да поемаме.
Това е произведение, което пробужда у нас бурни и противоречиви чувства. Ние ставаме свидетели на живота на едно семейство, чийто основи са тотално разрушени. Удивени сме от главната героиня – майка, която цял живот преследва целта си – любовта. Смаяни сме от силите, които тя има да се бори за живот, въпреки смъртта на най-малкото си момиченце. Възхищаваме се на голямото й сърце, което е склонно да прости всички грешки на своите деца. Тук виждаме една борба на чувства, която се подтиска от тъгата и скръбта.
Такава тъжна истина се крие не само в живота на майката, а на всички от това семейство. Всеки следи своя път въпреки цялата болка. Те носят със себе си вината като последица от своите действия. Алчността, жаждата за пари е заслепила някога невинното Венче, която е наказана да живее с Лазар – нечестен, груб човек. Брат й Стамат е без ръка – наказание, задето е посегнал на баща си, а другият й брат Асен има така жадуваната слава, но загрижен единствено за себе си е обгърнат в самота – наказание, задето е напуснал жена си и оставил сина си. Тук стои основата - наказанието над децата защитава универсалната идея, че всеки грях трябва да бъде възмезден.
Героите впечатляват зрителите със своите съдби. На пръв поглед у тях забелязваме отрицателни, отблъскващи черти, защото всеки един е грешен. Стремят се единствено към пари, слава, спокойствие, но никой не забелязва Нико – младото момче без бъдеще, което е разкъсано между споровете на майка си и баща си. Човешкото личи само у Господа, който цял живот живее с любовта си и изкупва вината си в построената от него църква, въпреки че сам не е виновен.
За да внушат съдбата на своите герои, актъорите трябва да им вдъхнат живот. За това важна роля играе и самият декор. Прострените платна не са просто чаршафи, които трябва да изсъхнат – те символизират живота. Показват пътя на всеки един от героите повяни от вятъра на съдбата. Музиката е тъжна и оригинално подбрана. Напомня ни за драматичното не само на сцената, а и в живота.
Блясъкът в очите, затаеният дъх в гърлата на актъорите, няма как да не се забележат от публиката. Това прави ситуацията още по-истинска, а истините - още по-горчиви. След великолепното  им изпълнение, публиката остава поразена. Тя прави равносметка на собствената си позиция в живота  и си задава въпроси за човешките ценности, за смисъла на съществуването ни.
„Църква за вълци” носи много тъжни истини в себе си, чрез които авторът се стреми да ни отправи важни послания. Той ни показва как младото поколение, в лицето на Нико, се опитва да започне на чисто. Да изхвърли „останките” от старото поколение. Но нали те са основата. Защо никой не помни приказката за стареца, който спасява държавата от глад, благодарение на опита и мъдростта си… Посланието, което трябва да запомним е, че винаги ще има някой до нас, било то в добро или лошо, независимо дали ще ни подкрепи, или не. Това, което остава в съзнанието, е идеята, че трябва да живеем живота си достойно, преследвайки  мечтите си, защото в противен случай последиците са ужасяващи.
„Църква за вълци” е постановка, която препоръчвам на всеки, който се стреми да открие пътя си. Отвореният край ни кара да се замислим коя е истината. Тази, че животът е вълкът а ние сме изгорялата църква или тази, че животът е църквата, а ние – лутащите се вълци. А дали е тъжна тази истина…
Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево