Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СБЪДНА ЖЕНА"

СБЪДНА ЖЕНА

Красимир Бачков

Тая шантава история се случи един съботен късен следобед, през ноември миналата година. Тъкмо си бях купил четири бири от магазина в края на улицата и щях да пресичам, когато върху мен се строполи леген с мокро пране. Удари ме силно по рамото, аз изтървах бирите на тротоара и те гръмнаха като бомби. Погледнах нагоре, колкото да видя една руса женска глава да се крие от балкона на третия етаж на кооперацията. Както му е реда, теглих една псувня и измъкнах сутиена, който ми се бе нахлузил през главата. Ядосан го хвърлих на земята сред бухналата пяна от бирата и го стъпках с крак като хлебарка.
- А – у – у! Простак! – чух гласа на скрилата се госпожа и съвсем му изтървах края:
- Що не слезеш да ми го кажеш тук, ма, кифло с вързани ръце? Ела, да видиш как ще ти извия пилешкият врат! Ама, крава с крава неиздоена!
Това явно прехвърли нейното търпение, защото се надвеси през балкона и започна да бълва:
- Ти какво искаш, бе, кретен кьорав? Хем не гледаш къде вървиш, хем хората ти криви! Ай сиктир, бе дрисльо!
По това време вече се бяха събрали достатъчно зяпачи, за да привлекат вниманието на някакъв дебел полицай, със зачервено лице и изпъкнали като на жабок очи. Той разбута хората за да стигне до мен, а в тоя момент аз на висок глас споменавах майката, лелята и целия род от женска страна, на госпожата от балкона. За да не остане по-назад, тя просто грабна една от саксиите с цветя, които бе наредила за украса и я запокити към мен. Естествено улучи полицая точно по главата, от което той се олюля, опита се да се подпре някъде, но не намерил опора, се просна като надуваем дюшек на земята.
- О – о –о –о –о! – изтръгна се от тълпата и някои по-благоразумни граждани побързаха да се разкарат от местопроизшествието. Тъкмо мислех да ги последвам, когато незнайно откъде се телепортира друг полицай. Когато ти трябват за нещо, полицаите винаги липсват, но за беля ли е, ще дойдат цяла дузина.
- Стой, не мърдай! – кресна този новият и веднага се хвана за пищова. Оглеждаше всички страшно и като се наведе над колегата си, запита:
- Кой утрепа главния инспектор?
Ей-така, без никаква вина, ме арестуваха заедно с въпросната госпожа и ни откараха с една патрулка в районното поделение на полицията. Заключиха ни в следствения арест, където само едни железни решетки ни деляха един от друг. И добре, че бяха тия решетки, че тази ламя в женски образ иначе щеше да ме изяде жив! През цялото време не й спря устата и все аз й бях виновен за всичко. Там изкарахме цялата нощ и чак на другия ден по обяд ни пуснаха, след като писахме обяснения като някакви престъпници.
Излязъл навън, за малко пак да й тегля една благословия, но все пак успях да се въздържа. Тя ме изгледа свирепо, аха да ме обиди нещо, но и тя се спря навреме. И двамата се гледахме като наежени котки, докато не осъзнахме в един момент, колко сме смешни. Аз махнах с ръка и приседнах на една близка пейка. Чувствах се скапан от нелепо прекараната в студения арест нощ. Изглежда и жената не се чувстваше по-добре, защото приближи и вече съвсем миролюбиво запита:
- Можеш ли да масажираш? Ще ми разтриеш ли малко врата, че се схванах в тая ледена дупка?
Погледнах я малко накриво, но нали не съм злопаметен, кимнах да дойде. Тя седна на пейката до мен и си извъртя врата за масажиране. Започнах да я разтривам внимателно, а по едно време тя се разсмя:
- Сега е моментът да ми извиеш пилешкия врат! Възползвай се!
Аз я стиснах по-силно и тя престорено изпищя, но после се отпусна доверчиво в ръцете ми. Така продължих десетина минути, докато тя сама не се отдръпна. Беше се зачервила, очите й блестяха закачливо и цялата изглеждаше като съвсем друг човек – по-млада, хубава и някак прекалено женствена. Аз се смутих и не знаех какво да кажа, затова тя взе инициативата в ръцете си:
- Аз ти счупих бирите, затова трябва с нещо да се компенсирам! Що не ми дойдеш на гости? Вкъщи има уиски, метакса и текила. Има и мезе. Ще се почерпим за запознанството.
Аз вдигнах рамене и се съгласих. Какво ли ми и оставаше всъщност! Така се запознахме с Ани. Едва по-късно тя призна, че от доста време ме е наблюдавала като ходя да пазаря в магазина. Харесала ме тя и решила да ме провокира по някакъв начин. И измислила да ми пусне уж случайно, мокър пешкир на главата. Само, че изтървала целия леген и тъй станала белята всъщност. После се преместих у тях и след като се скарахме на втората седмица, се прибрах. Тогава пък тя дойде при мен. И така единадесет пъти! Значи на месец по един път се местим. У нас – у тях, у нас – у тях! До вчера.
Вчера тя направо ми заяви, че трябва да си направим едно бебе, за да заживеем нормално най-накрая. Като гледаме заедно дете, нямало да се караме и сдобряваме непрекъснато. Ей затова дойдох при теб, приятелю! Прибирай ме за месец – два, че да се разминат нещата с това бебе! Тя със запознанството ни, вместо пешкир ми пусна цял леген на главата, а сега представяш ли си какво може да произлезе от мерака й за бебе?! Я близнаци, я повече ще вземе да изтърси тая сбъдна жена, а тогава как ще се спасявам? Помагай приятелю, щото не знаеш утре и на теб какво ще ти дойде на главата!

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево