АНТИМОВСКИЯ ХАН - имало ли го е?
Според Никола Атанасов или Чичо Кольо "Щъркела" от Безводица, ето тук е бил Антимовския хан. Тази нива се намира до село Змеево и събира няколко пътища за към скеля в Балчик.
След Освобождението на България от турско робство подемът на народа ни се отразява в повече раждаемост. Селяните започват да работят земята си, занаятчиите откриват работилници, а търговците разширяват своята дейност, като откриват магазини и складове. Пристанището в Балчик започва да функционира усилено. Селяните от цяла Добруджа тръгват към зърнената борса, наречена "скеля". Тогава заработва Антимовския хан с пълен оборот. Приютяват се пътуващите селяни от цяла Добруджа.
През 1911 г. се построява железопътната линия Добрич-Ген. тошево-Констанца. Вдига се и речното пристанище в Силистра. Много зърнени складове се откриват там и в Добрич. Скеля (зърнената борса) замира. С нея - и Антимовския хан.
През лятото на 1913 румънската войска окупира цялата Южна Добруджа. През есента на 1914, един румънски обоз, преминавайки, запалва Антимовския хан. Легендата разказва, че е станало след разправия със собственичката. Окупацията продължава до 1916 г.
През септември 1916 румънците откарват по-голямата част от мъжкото население на Добруджа във вътрешността на Северната ни съседка. Те се придвижват с каруци, пълни със зърно. От село Безводица са откарани 29 коли и техните собственици. На път за Румъния спират на кладенеца пред Антимовския хан, сладководен, известен като "кладенецът на кадънката" - да напоят конете и воловете. Намирал се е до село Иланлък - сега Змеево. На двайсетина метра виждат натрошени керемиди и много дребни камъни. На това място е бил Антимовския хан, описан от Йордан Йовков.
През есента на 1940 няколко военни автомобила спрели пред къщата на баба Мария в Змеево. От колите слезли непознати военни и цивилни. Похлопали и попитали Къде се намира "кладенецът на кадънката"? Тя им го показала. Те отишли да го разгледат и поискали да разберат нещо повече за сградата до кладенеца. Отговорила им, че когато се омъжвала сградата не била разрушена и това е бил Антимовския хан, разрушили го румънските колонисти. Военните благодарили и си тръгнали.
На другия ден баба Мария научила от кмета, че единият сред военните бил цар Борис III, който се интересувал от това как се организира отново българска власт в Добруджа.
След много време се направил опит да се определи мястото на хана и той да бъде изграден наново, но така и не се спогаждат съседните села къде трябва да се дигне той. Едни искат да е на пътя до Змеево, други си го искат в Дропла...
Тръгваме от Добрич към Балчик. По пътя научаваме къде се е минавало напряко за Каварна, но сега е разорано. В средата на село Сенокос се отклоняваме наляво - за Дропла, сочат табелите. Пътищата са трудни, да не обиждаме държавата. Първото село е Пряспа. След него в пояса е минавал пътят за скеля в Балчик. Дропла - насред селото и сега има едно заведение наречено "Антимовски хан", но и самите собственици и работещите в него признават, че това не е мястото на истинския рай на Сарандовица, че няма нищо общо. После се хваща път за Балчик, от който се отбиваш наляво за Змеево, което е на около 6 км от Дропла. Прекосява се цялото, като се държат левите завои. Долу в ниското вляво е старата мелница, описана от Дора Габе. Змеево е голямо, но запустяло. То обединява три махали - Иланлък, Енбие махле и Куру Махле. По пътя в един момент остават къщи само от дясната страна. Отляво е поле. Завиваме надясно, край къщите на Райнови - същите, дето Царят питал къде е Ханът. Заораваме в къра - буци и бурени - път почти не се вижда, но все още има. 50 метра. Там е.
Преди 12 години не е било обработено, но сегашните арендатори са разорали дори двора на Антимовския хан. Едри камъни стърчат около и в мястото, което сочи Чичо Кольо. От буйната пшеница на север и сега се извива път...
След Освобождението на България от турско робство подемът на народа ни се отразява в повече раждаемост. Селяните започват да работят земята си, занаятчиите откриват работилници, а търговците разширяват своята дейност, като откриват магазини и складове. Пристанището в Балчик започва да функционира усилено. Селяните от цяла Добруджа тръгват към зърнената борса, наречена "скеля". Тогава заработва Антимовския хан с пълен оборот. Приютяват се пътуващите селяни от цяла Добруджа.
През 1911 г. се построява железопътната линия Добрич-Ген. тошево-Констанца. Вдига се и речното пристанище в Силистра. Много зърнени складове се откриват там и в Добрич. Скеля (зърнената борса) замира. С нея - и Антимовския хан.
През лятото на 1913 румънската войска окупира цялата Южна Добруджа. През есента на 1914, един румънски обоз, преминавайки, запалва Антимовския хан. Легендата разказва, че е станало след разправия със собственичката. Окупацията продължава до 1916 г.
През септември 1916 румънците откарват по-голямата част от мъжкото население на Добруджа във вътрешността на Северната ни съседка. Те се придвижват с каруци, пълни със зърно. От село Безводица са откарани 29 коли и техните собственици. На път за Румъния спират на кладенеца пред Антимовския хан, сладководен, известен като "кладенецът на кадънката" - да напоят конете и воловете. Намирал се е до село Иланлък - сега Змеево. На двайсетина метра виждат натрошени керемиди и много дребни камъни. На това място е бил Антимовския хан, описан от Йордан Йовков.
През есента на 1940 няколко военни автомобила спрели пред къщата на баба Мария в Змеево. От колите слезли непознати военни и цивилни. Похлопали и попитали Къде се намира "кладенецът на кадънката"? Тя им го показала. Те отишли да го разгледат и поискали да разберат нещо повече за сградата до кладенеца. Отговорила им, че когато се омъжвала сградата не била разрушена и това е бил Антимовския хан, разрушили го румънските колонисти. Военните благодарили и си тръгнали.
На другия ден баба Мария научила от кмета, че единият сред военните бил цар Борис III, който се интересувал от това как се организира отново българска власт в Добруджа.
След много време се направил опит да се определи мястото на хана и той да бъде изграден наново, но така и не се спогаждат съседните села къде трябва да се дигне той. Едни искат да е на пътя до Змеево, други си го искат в Дропла...
Тръгваме от Добрич към Балчик. По пътя научаваме къде се е минавало напряко за Каварна, но сега е разорано. В средата на село Сенокос се отклоняваме наляво - за Дропла, сочат табелите. Пътищата са трудни, да не обиждаме държавата. Първото село е Пряспа. След него в пояса е минавал пътят за скеля в Балчик. Дропла - насред селото и сега има едно заведение наречено "Антимовски хан", но и самите собственици и работещите в него признават, че това не е мястото на истинския рай на Сарандовица, че няма нищо общо. После се хваща път за Балчик, от който се отбиваш наляво за Змеево, което е на около 6 км от Дропла. Прекосява се цялото, като се държат левите завои. Долу в ниското вляво е старата мелница, описана от Дора Габе. Змеево е голямо, но запустяло. То обединява три махали - Иланлък, Енбие махле и Куру Махле. По пътя в един момент остават къщи само от дясната страна. Отляво е поле. Завиваме надясно, край къщите на Райнови - същите, дето Царят питал къде е Ханът. Заораваме в къра - буци и бурени - път почти не се вижда, но все още има. 50 метра. Там е.
Преди 12 години не е било обработено, но сегашните арендатори са разорали дори двора на Антимовския хан. Едри камъни стърчат около и в мястото, което сочи Чичо Кольо. От буйната пшеница на север и сега се извива път...
