Из ПЕПЕРУДИ и АДВОКАТИ
и нови стихове /2005 – 2007/ на Владо Любенов



ПОДГОТОВКА ЗА ЗИМАТА

Търся от старите пернишки печки,
дето с дърва и кюмюр горят.
Кафяви и тежки са те като мечки,
дъхът им е парещ и страшно бумтят.

И одеала търся, родопски, зелени,
от тез дето боцкат, но топлят гърбът.
С едни дълги шарки червени, -
като ливада, прорязана с път.

И търся от старите бели корита,
дето жените се къпят зимъс.
Тесни и дълги са те, с дъно плитко,
най-много да има един пръст.

Какво още… А! Стъклена кана,
вълнена киска, сапун на калъп -
от тоя, дето не прави пяна,
четвъртит, грозен и с остър ръб.

Защото си имам невеста лепа,
и ако до пояс да стига снегът! -
цял ден за нея дърва ще цепя,
за да полее си бялата гръд!

ПИСМО ДО ПЕПЕЛЯШКА

Недей да чистиш къщата и да миеш пода,
и да готвиш, моля те, днес недей поне.
Купил съм ти рокля най-последна мода,
и прострял съм вече всичкото пране.

Финото бельо съм сложил върху скрина,
а във гардероба - скъпото палто.
Малкото бижу е във кутийка синя
и недей да мислиш колко струва то.

Сребърни обувки даже ти намерих,
точно твоят номер - тридесет и три,
скрих ги под леглото и се разтреперих,
как ще се зарадваш, щом ги видиш ти.

Тази вечер, моля те, отиди на бала,
в Дворцовата зала, купил съм билет.
И бъди красива в роклята си бяла,
и бъди блестяща в своя тоалет.

И танцувай много. Нека те харесват,
нека те желаят мъжките очи.
Тази вечер, моля те, ти бъди принцеса,
без да ти е тъжно, без да ти горчи.

В осем ще нахраня, знай, добре децата,
приказки ще кажа, бързо ще заспят.
И недей да гледаш все към циферблата.
Само тази вечер, само този път.

Моля те, бъди докрай опиянена,
забрави за всичко в тази чудна нощ.
Знай, че свободата е една вселена,
от звезди и дупки, мляко и разкош...

Не мисли за нищо. Даже благодарна
не бъди към мене - фея аз не съм.
Аз ще си прелиствам книга антикварна,
и полека-лека ще потъна в сън...

Като в стара приказка вън ще вее здрача,
аз ще се събудя в някой малък час.
Ако теб те няма - малко ще поплача.
Ако теб те има - принцът ще съм аз.

КОГАТО ЖЕНАТА ЗАПОЧНЕ ДА ПИЕ САМА

Когато жената започне да пие сама,
тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,
и пие безжалостно, страшно, отчаяно, - като жена
която желае да бъде пияна...

Когато жената започне да пие … във тъмния ров
вън птиците падат, додето летят сред небето,
Апостолът Павел горещо се моли да има любов,
защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,
сълзите попил и изчистил грима й със устни,
но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
когото обича, и който ще я напусне…

Когато жената започне да пие сама,
тя пие безмълвно и кротко до смърт наранена,
съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,
който включва системата в нейната вена...

Когато жената започне да пие сама,
нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
и почват да пият по кръчмите страшно мъжете...

Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта
как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
едната - до смърт наранена, - която е всъщност Смъртта,
и другата - жива, - която е само пияна…

ОТРАЖЕНИЯ

Брадата ми отвсякъде стърчи
и якето ми мръсен е придатък,
и виждам как във нейните очи
изчезвам от света й без остатък.

Усмихвам се почти като клошар,
лукаво във любимата си роля,
и седнал на самия тротоар,
я гледам дълго, без да я помоля…

Тя спира за секунди във нощта,
оглежда се в широката витрина,
и влиза, през въртящата врата,
при скъпата любов на магазина.

Аз виждам през вълшебното стъкло
отблясъците златни на косите,
дълбокото убийствено ждрело
през хълмовете остри на гърдите…

И сливат се звезди и светлини,
жени и манекени, и витрини.
А аз седя и гледам отстрани,
но на светлинни хиляди години…

Но тя си тръгва, с лъскав нов пакет,
щастлива, уравновесена…,
невиждайки как старият поет
си тръгва, но със цялата вселена…

ТЯ

Тя се чудеше как да ме погледне,
а аз нея - как не.
Имаше нещо езическо и нередно
в голите й колене.
Имаше нещо племенно
в плитките й от нощ,
а в дрехите същевременно -
кардиналски разкош.
Тя беше тотема, иконата,
седяща в един автобус,
а аз - една фреска изронена,
между бог Ра и Исус.