Стихове от Георги Джилянов

НЕСТИНАРКА
 
Кажи ми, как не те е страх
в жаравата да влизаш като в стая?
Да стъпваш нежно в парещия прах
и даже да танцуваш и играеш.

Какво те кара, като в страшен сън,
по въглени да стъпваш боса?
Под ритъма на гайдата отвън,
дори икона във ръце да носиш.

Навярно в теб живее прикован
един безсмъртен, страдащ и обичащ
разтварящ се във пламъка шаман.
Тъй, както ти на огън се обричаш.

Кажи ми, как не те е страх
в сърцето ми да влизаш като в стая?
Нима не знаеш, че това е грях?
Нима не виждаш, че това е края?

Като от младо вино съм пиян, но
кой ли друг това ще издържи -
на огъня, изгарящ постоянно
съмнения и обич, и лъжи.

Жаравата във мене не изстива,
а ти сред нея ходиш като в храм.
Почти до дъно болката изпиваш
и оцеляваш. Ала как - не знам.
                         
Не чувстваш ли, че пламъкът жесток
изгаря всичко – думите и дните.
Танцуваш в този огнен водоскок
запален дръзко в миг.
От нас самите.




ВЪПРОС

             На Йордан Кръчмаров –
             приятеля и човека

Ще трябва ли виновно да мълча,
ще трябва ли да бъда някой друг,
когато вечерта не си личи
дали ще е безпътна.
Или с път.
Когато пътят бавно се разтапя,
безпътицата нежно ни зове
и като стара фоторамка иска
на нейде да ни поведе
с мечти и спомени.
Уви!
От кукувичи сънища обзет
ту тръгвам, ту внезапно спирам.
С надежда уж живея през нощта,
а всеки ден със утрото умирам.
                          



УСЕЩАНЕ

Нощта диктува странни правила,
отива си и чака хоризонта
да отреди за всеки светлина.

И идва ден -
нечакано суров и празен,
през който птиците ще молят за живот
И за небе!
И полет!

Денят ще крачи в ритъм непонятен
и тихо – като бавен ледоход –
ще предвещава пролет и тревога.

Захвърлени сред мъртвите минути,
душите ни ще стенат като дюни –
обветрени от хлад и самота.

Внезапен вик
на чайка прелетяла
ще ни напомни плахо, че денят
започнал е  със огнено начало
и с огнен край ще срещне вечерта.

Запалени от слънчевия залез
              телата ни безгрешно ще горят
а огънят им ще разбива думи,
които искат да ни разделят.

Пречистени през страстното начало
гърдите ни ще стапят всеки лед.
Като Христос
-  разпънат върху женско тяло –
умирам и възкръсвам.

Но съм с теб.