Казвам се Мария Николаева Гюзелева. Родена съм на19.10.1981 г. Живея в гр. Елхово, по професия еколог. В момента работя като “завеждащ административна служба”, към ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, в което съм учила от първи до осми клас. Пиша стихове и проза от седем годишна. Мои творби са публикувани в регионалния и централния печат: “В-к за дома”, “Дневен Труд”, “Другата Аудитория”, “Новият Пулс”, “В-к за жената”, “ЛИК –Ямбол, Бургас, Сливен” и др., както и в Интернет пространството, а някои от тях са носители на отличия от национални и общински конкурси за поезия и проза (ІІ награда в конкурса „Пролет моя”2006 г., І награда в конкурса „Ний всички сме деца на майката земя”, 2006, 2007 г. в раздел проза, ІІ награда /при неприсъдена първа/ в конкурса „От природата –за хората, от хората-за природата, 2006 г., ІІІ награда в конкурса „Свищовски лозници” 2007 г., І награда в конкурса „Яна Язова 2007” и др.) Включена съм в алманаха “Ирин Пирин 2003, 2005”, антологията “SMS-поезия 2005, 2006, 2007”, сборниците “Изкуство против дрогата”(2005г.), “Светлини над града”(2005), “Палави звездици”-поезия за деца(2006 г.), алманах “Тракийска лира” 2, 3 (2006, 2007 г.), „Антология на младите български поети 2007” и др. Участвала съм в Мелнишки вечери на поезията – 2003 и 2005г., на литературното четене “Млада муза” през 2003г., литературното четене на Буквите през 2004г. и др. Член на СНБП и АППА “Доброслов”. Автор на четири стихосбирки:”По-лека от сияние” /1999г./, “Едно глухарче нежност /2005г./, “Между две дихания” /2005г./,“Отвъд безкрая на очите ти” /2006 г./.



ЕСЕННО МОРЕ

Един сърфист, дете на плажа...
И друго...друго няма май.
Вървим.Какво ли да си кажем,
щом всичко има своя край?

Един сърфист, дете на плажа...
И уж е слънчево.Или?
А няма ги  днес летните миражи
и Есента по пясъка върви.

Един сърфист, дете на плажа...
И пуст е, пуст е оня бряг,
на който лятото на стража
стоя до късно вчера пак...




ПРИКАЗКА

Прошепни на вятъра моето име.
Той на юг ще го разнесе,
той на север ще го разпрати,
за да знам, че ме дириш.
И ще можеш да ме откриеш.
Нали помниш, сънувахме се
взаимно.
Понякога.
И веднъж ти го казах.
Ала знай, мили –
само вятъра има власт
да ме търси;
само вятъра
може да ме намери.
Но ако отнесен разпитваш
за моето име все още
или си ми го забравил,
питай вятъра –
пак той ще ти каже,
пак той ще ти го
подшушне в листака.
Но внимавай, юнако –
ако не-обич към мене те води
или просто ме искаш
като златна златица в ръката,
вятърът буря ще стане,
вран жребец ще подплаши,
ще те отвее по пътя
много далече от мене –
зад триста слънца
отвъд небето,
зад триста луни
отвъд всемира,
и няма даже да помниш
за къде си тръгнал, юнако,
за къде те вятъра води...
Прошепни по вятъра моето име.

Ако все още вярваш
в любов и магии...          




СЦЕНАТА

Сънува сцената театър,
декори пищни и човешки смях,
ала в пролуките наднича вятър
и се закача с неизбърсания прах,
а после се разхожда важен
по сцената и тишината в миг
превръща се/и сцената преобразява даже/
в отчаян незаглъхващ вик.
И ето – сцената сънува,
че е разлепен поредния афиш.
А върху нея вятърът танцува –
последен зрител и артист...



 
НАТЮРМОРТ

Върху масата кошница грее.
Ябълки, круши и дюли от нея
надничат омайни, надничат смутени,
целите от лъчи и зари упоени.

А до кошницата – гроздове зреят.
Слънце и огън в зърната налели
ме поглеждат пак дяволито –
нещо тайнствено в тях ще е скрито!

И навярно така е, защото
две пчели се въртят край платното!