Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ТОЙ СИ ОТИДЕ РАНО"

ТОЙ СИ ОТИДЕ РАНО

Драгни Драгнев

Големият брат на Дора Габе е най-одумваният в семейството. Навикват го, че хайлазува, че не му се ходи на училище, че е с широко сърце, че е хайта – всякакъв. А той е момче с характер, такъв си е, откакто е проходил и проговорил. Само че и малко развейпрах и прахосник пада. Баща му е суров с него, дава му зор да работи в чифлика и открива, че е наклонен към техниката. Сеня управлява ло комобила на вършачката, поправя другите земеделски машини в стопанство. В същото време – въртоглав, нехаен, бо хем. Когато живеят в Кардам, една нощ апаши им задигат конете и ги откарват оттатък границата, в Румъния. Бай Габе, както го наричат селяните, му дава пари да замине и да издири конете. Връща се след две недели Сеня – изхарчил парите и без коне. Много са лудориите му, а и още не си е взел средното образование.
Срамота е, но завършва гимназия в София, когато е на 25 години. Дора и Боян, вече женени, го приютяват и му стоят на главата, додето си издържи изпитите и си вземе свидетелството. Сетне баща му го изпраща в Швейцария, иска от него учен да стане, с науки да се занимава. По същото време там следва и Бела. Сеня завършва право и става адвокат в Добруджа, когато вече е румънска. През тринайсета година живее известно време при семейството си в София. Ако Дора и Боян не пътуват в чужбина, често е при тях, в апартамента им на “Патриарх Евтимий”. Понякога не ходи сам, а с Яворов. Понякога не ходи сам, а с Яворов, който вече е сляп, х и с брат му Атанас, който го води. Пият чай. Слушат поезия, музика. Срещите и разговорите са тъжни, мъчителни. Особено за Дора. Също и за Яворов.
По-късно, по време на Първата световнта война, Сеня е офицер. Висок, строен и спретнат, с добродушно лице, усмихнат. На мига ти се набива в очите. Да ти е драго да дружиш и да беседваш с него, разправят военните му другари. На фронта обаче Сеня хваща малария. Получава и пристъпи от треска. Завръща се в Добруджа и започва повторно да адвокатства. Новите румънски управници го нарочват като човек неблагонадежден. Дирят начин да го злепоставят, да го прогонят, както са пропъдили баща му. Заканват се да го убият. ..Сеня обаче ги изпреварва.Това е 1921 година. Една нощ прекосява границата тайно и се упътва към Варна.Укрива се в гората, заспива и за жалост настива.
Във Варна лекарите са категорични: скоротечна туберкулоза. Животът му виси на косъм. И той изпраща телеграма до майка си – моли я да отиде да го види. Минават няколко дни и Екатерина Габе телеграфира в София: Сеня се помина. В същото време Дора и Бела се тъкмят да продадат пианото и с тия пари да изпратят брат си на лечение в Швейцария.

Лиляна Русева <<Портрет на Дора Габе>> от фонда на Художествена галерия Добрич

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево