Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СКИЦИ НА ГОЛО ТЯЛО"

СКИЦИ НА ГОЛО ТЯЛО

Димитрина Равалиева живее в Карнобат през учебната година и в село Камен бряг - през лятото. Членува в СБП и Сдружение "Български писател" - Бургас



И този модел като предишните три, беше тренирано момиче. За четвърти път тази седмица я държи гола с часове в поза, трудна и за професионална гимнастичка. Търпи си, не се оплаква. А и как няма да търпи – той си плаща! Рядко се замисля какво им се върти в малките, хубави главички, докато опипва с поглед гънките по корема. Знае, че ги рисува така, както най-малко се харесват. Има око на професионалист. Докато погледне едно женско тяло, може да каже в коя част най-напред ще напълнее и увисне. Ето, тази например, ще бъде хубава, докато роди първото дете. Изобщо не я докосва, но знае, че е мека като кифличка. Нищо, че е мършава, длъгнеста като върлина и сигурно пази диета.
- Изпънете още малко дясната ръка! Още, още малко назад! Така... зад тила... Добре...
Момичето се подчини, без да го погледне. Беше вперило очи в стената и се правеше, че разглежда нещо. Точно пред погледа й бяха наредени десетина платна, но с гръб към нея. Не обича да излага платната си на прекалено силна светлина. Едно, че избледняват боите, друго, че го разсейват.
Тя е хубавка, да, бива си я, но се притеснява. Притеснението уголемява очите й. С тези очи – напрегнати и кръгли като на риба – изглежда глупава. Защо се притесняват? Държи се с тях не по-зле от който и да е гинеколог. Всички до една се правят на намахани, докато ги посреща на вратата. Свикнал е. Въртят безцелно ръкавиците или шапките си, усмихват се пресилено, представят се с кресливи младежки гласчета. Зад паравана се събличат или прекалено шумно – трополят, докато се изуят и дрехите им тупват от закачалката, или съвсем тихо, като котки. После всички излизат голи, с обезличени от притеснение лица. Напушва го смях. Някои толкова напомнят кукла, че му иде да потърси копчето на гърба им. Ако го натисне, може и да кажат плачливо: “Мама”.
Тази, обаче, заслужава поздравления. Ще гледа да я ангажира и за следващата седмица. Търпи с ентусиазъм. Трябва да й плати отгоре някой лев. Почти всички се представят като безработни, макар че да бъдат модели на повечето отдавна е станало професия. Понякога го е яд на тях. Сигурно докато са имали работа, са се разхождали важно из учреждения с дебели каменни стени и подове с излъскана цветна мозайка. Сигурно са стоварвали купища папки върху бюрата си и са си придавали вид на заети, делови жени. Като в американските сериали за мадамите от Уолстрийт. Мислили са, че заплатата, дипломата, компютърния курс, връзките, ги правят по-различни от оная улична смет около гарата и от едрогърдите рускини в баровете за стриптийз. Вероятно са влизали в стриптийз-барове. Гледали са онези жени, увити като змии около стълба. Гледали са заедно с мъжете, пили са джин с тоник, или може би, водка - еманципирани, независими, горди. Едва ли някоя от тях е осъзнавала, че не заплатата и дипломата, а един чифт дрехи е разликата. Само чифт парцали...
- Не отпускайте дясната ръка. Така. Добре...Малко по-високо. Още пет минути и ще ви дам почивка.
Личи си, че е страшно уморена. Само ако може да задържи тази поза пет минути! Не помни името й. Някакво дълго име. И старомодно. Все едно, различава ги по задниците и по гънките на корема. Харесва му, че са анонимни, за нищо не ги пита. Плоските цицки или първите разширени вени казват повече за тях, отколкото скучните им и правдоподобни истории. От опит знае, че правдоподобните истории най-често са лъжливи.
Да, добре, тялото е добре. Няма да й го показва. Тази не е любопитна. И не дава вид, че разбира от занаята. Всички очакват да се видят като на фотография. Пелтечат: “Чудесно, много ми харесва.”, но той знае, че лъжат. Коя жена би искала да види как ще изглежда след двайсет години? Не ги състарява нарочно. Телата им сами му говорят.
Момичето започва да се поти от напрежение. Нищо. За днес стига. Доста издържа. Рекордьорка. И този път няма да надникне в скиците му. Дали наистина е безразлична? Не рисува главата. По-точно, рисува главата рядко – когато очите са прекалено раздалечени или устата е хищна, или скулите – индиански. Тази не си заслужава.
- За днес достатъчно.
Момичето се облича бавно зад паравана. Губи му времето, но няма да я закача. Не бива да я изпуска като модел.
-Довиждане. Кога пак ще Ви бъде удобно?
Сряда? Добре, сряда. Да не забрави да плати, понякога са гладни. Ако не успее да измисли подходящото за това тяло лице, някоя вечер ще я остави да тръгне по стълбището, ще й даде минута преднина и ще я проследи. Как ли харчи парите, които й плаща?
Някои ходят на кино, купуват си пуканки и кокосови сладкиши, харчат като кралици. Други се разхождат безцелно, зяпат витрините. Има и такива: поръчат си кафе някъде и се вторачат в чашата, със замръзнали ръце върху горещия порцелан. Никоя не си урежда срещите веднага след сеанс. Вървят заблудени и понякога, на някоя спирка, докато чакат трамвая, той издебва онова, което трябва да нарисува – увиснали ъгълчета на устните под пласт червило или очи, самотни в навалицата и затова, откровени.
После нарочно ги изпуска от поглед, загубва ги като карфици и върви обратно към ателието, спокоен между хората с вдигнати яки на зимните палта.

Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево