Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ПОРТРЕТИ..."

ПОРТРЕТИ...

Пламена Рачева

Една от съществените предпоставки да се роди проектът “Портрети, автопортрети и ателиета на художници” е допускането, че автопортретът е художествена форма която “запечатва” и рефлектира епохата или отделен период, в който твори художникът. Образът на художника създава представата и предава познание за отделни тенденции в изобразителното изкуство.
В портрета рефлектират промените във възгледите и естетическите критерии на времето, в този смисъл Човекът е във времето си и времето е в човека, както е казал Васил Левски. В историята на изкуството автопортретът има определена иконография, в която пластичната форма е относително устойчива. Портретът и автопортретът имат обща генеалогия, но принципто те изразяват представата на художника за себе си ( често преднамерена и суетна) и представата на художника за другия човек ( също толкова спорна откъм познание, колкото и при автопортрета).
Но самият проект предполага, че именно пластичното изграждане и концепцията могат да ни дадат познание за таланта на художника и за еволюцията на жанра.
В изложбата, ние наблюдаваме точно този феномен – от иронично вглеждане в традицията, като парадокс по отношение на личното пространство и творчески акт в “Ателие по Вермер”. Това е принт и пикселизация на Недко Недков в които новите медии са еволюирал образ на класическото произведение на Ян ван Вермер. В сянката на експресията, образът на художничката Пенка Димитрова стои “Насаме с Рафаел”. Той придобива знаков смисъл чрез словесната отпратка към ренесансовия художник.
В портрета обичайно са вложени кодове информация която има свое развитие в представите на зрителите или в самия обект. Портрет с брадата на художника на Самуил Стоянов носи мисли, свързани с генезиса и еволюцията на клетъчно ниво на човешкия индивид. Всъщност в този еволюционен портрет на ембрион на 12 дни и на брада на 12 дни, между двете снимки на автора с брада и без брада ни се подсказва, че уникалността на материалния образ, може да се открие, само като се постави в духовна проекция.
Когато видях проекта му “Търся тази снимка”, асоциирах с едно заглавие от новия брой на в. Култура “Ако Вие стоите с главата надолу по отношение на реалността, вашите знания и религия са изкривени”. Това точно са думите на Санаи от Афганистан, духовен предшественик на Джеляледин Руми в “Градините на исляма” през 1131г. т.е. в една по- ранна година от дългия ренесанс на ислямската култура. Всъщност, в този проект, в който се вижда автопортрет на художника “Като ловен трофей” в един фиксиран ден от неговата биография 7.10.1989 г,. днес могат да се наслагат много емоционални усещания, асоциации и смисли. И когато се разшири кръга на съществуващите факти, към самия спомен реконструкцията на реалността остава невъзможна. Възможна е само в изкуството.
Така в “Портрет на художника Красимир Трифонов” от същия автор, ние откриваме другата проекция на проекта - портрет на художник от художник. Това е видео инсталация, в която вътрешната представа за човека и твореца пулсира и диша с преплитането на лицето в грос с мигновените графични образи - появяващи се искри на просветление и проникновение. Художникът и художникът диалогично поставят материалното битие в подчинение на духовното ( външно то изглежда обратно). Художникът, който продава любими книги в антиквариат и книгите, които дават смисъл и вдъхновение за художника. Именно във взаимното разпознаване на творец от творец, в духовното общение на хора съпричастни към изкуството, се откриват неподозирани и като че ли предопределени връзки между тях. Стелиян Стоянов и Елисавета Качулева – в живопис и графика създават един синкретичен образ на художника в живота и в пространството на художника. Като че ли това вграждане на образи от изкуството в собствените потрети е знак за идентичност, защото художникът започва да прилича на изкуството си и изкуството започва да прилича на него.
Персонификацията в изкуството предполага познанието за твореца и неговия свят. Така в Моят свят І и ІІ на Светослав Бъчваров, Прозорецът на Вера Пенева, Пред статива на Никола Даскалов, цикъл Ателие на Георги Демирев, ни показват не само образи на художника, но и отварят за зрителя скритите пространства на местата, в които се ражда изкуството. Там вдъхновението живее като муза с образа на котка, слънчогледи, лица на стотици хора и предмети. В този свят като усещане за нещо лично, изпълнен с толкова много идеи, образи и цветове разпознаваме художника и неговото време, стила и естетиката на изкуството.
Някои биха казали, че традиционалистите, които виждат миналото като реликви профанизират модерното, когато ги пренасят в съвремието. В двете произведения на Борил Цонев посветени на художника Христо Кралев – С четка и Без четка с фрагментирането на реалия - битова българска тъкан се провокират асоциации към името на художника и неговата същност – творческа, човешка. Това е ребус, който може да бъде разгадан/или не/ в зависимост от личното отношение към другия художник. Буквалността на обектите, независимо от рамките / намек за кавалетна живопис/ не дава отправна точка към художествено внушение. Остава като отправна точка към натурата на човешки характер.
Въпросите, които проекта поставя пред художниците се отнасят за универсалната семантика, която преподрежда аспектите, тълкува изкуството и го прави близко. Така и художниците застават в близка дистанция до своите зрители. В изобразителното поле те им откриват завесата на едно тайнство, на вдъхновението си.
В двете платна на Пенка Димитрова “Ателие І,ІІ” реалността и представата за нея се превръщат в портрет на самото картинно пространство, което носи стила и вглъбението на твореца. В триптиха “Портрет на художника Петър Петров”, от Божидар Тонев, образът е поставен на фон, в който се виждат новите естетически израженията на визуално мислене при българските художници. В двете творби на Геновева Рогова – Портрет като процент поетичният език превръща в траспарентност реалността на образа. Процентът на сетивна познаваемост е емоционална провокация в търсене на същността.
От друг аспект изложбата е познавателна в аспектите на четивност и в смисловите си провокации, на вътрешна дискусионност и диалогичност с публиката. Общата спойка е в запазването на индивидуалното духовно пространство в общото. За Ана Иванова, както бе казала в едно свое интервю “Скулптурата е пълна с тайни”, огромното пано от стъкло затваря в себе си материя от белезникава полупрозрачна хартия под форма на едър, пластичен щрих с три успоредни линии. Знаково тази абстракция остава като отворена система в пространството, в което навлизат отражения, рефлексии. Творбата има минималистичен характер по отношение на използвани материали – хартия и стъкло и в обработката им. Но тя носи в себе си абсурдното монументално въздействие на архитектурно структуриран елемент, с вградени и рефлектиращи изобразителни качества.
От друга страна тук ще се усетят импулсите на миналото и перспективите на бъдещето. В тази селекция виждаме един вид идеалистична представа за художника и неговия свят. Това е идеалистична картина, защото тя може да бъде и допълвана. Такава е в трите Опита за портрет на Велина Господинова – портрет на нейния баща – художника Христо Господинов, портрет на Димитър Грозданов с неговото куче, портрета на Тодор Балев, доайенът на художниците в Добрич. Чрез своя синтез, експресивните живописни образи дават възможност да се прочетат в портрета, както конкретното състояние на даден художник, така и състоянието на неговото време.
В историята на съвременното българско изкуство можем да открием неподозирани ъгли на зрение, смисли и истини, защото то е в развитие и в този смисъл в процес на изследване. Всеки един проект, който дава възможност на творците да изразят трансформациите на естетически категории и самоопределяне в новите принципи в изкуството, има важно значение. Привлекателното във фактологията на изложбата е, че тя осветява дискурси, които обичайно остават в сянката на местните прояви, а се виждат чрез участието на художниците в други проекти извън Добрич.
Съпоставката на образи и понятия, независимо как се наричат – инсталация, видео, принт, и пр. създава индикации за диалогичния и противоречив, многообразен и разнообразен език на съвременното изкуство. В изложбата – образът на художника, художника, рисуван от художника е своеобразно себеразкритие и откровение в границите и излизайки от границите на изкуството.
Така събрани произведенията на Ана Иванова, Божидар Тонев, Борил Цонев, Велина Господинова, Вера Пенева, Геновева Рогова, Георги Демирев, Елисавета Качулева, Недко Недков, Никола Даскалов, Пенка Димитрова, Петър Петров, Самуил Стоянов, Светослав Бъчваров, Стелиян Стоянов, носят едно вълнуващо богатство на внушения - идейни и емоционални, защото принципа, който ги обединява в проекта отхвърля споровете за модерността и традиционализма. Изложбата ни дава една уникална галерия с образите на творците на Добрич, образите на хора, които носят своя художествен принос в културното наследство на града.

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево