Яна Соленкова

ВЕЛИКДЕНСКА МОЛИТВА ЗА ЕРЕТИЦИ

Аз няма да започна
с "Отче наш,
ти който си
на небесата...".
Не знание,
не стигна ми кураж
да извися
духа си без остатък.
И в този ден
велик за Твоя Син и нас -
чедата Твои простосмъртни,
за вярата,
що нищо не гаси,
/когато даже
в пътя сме безпътни/,
в дома Ти, Боже,
от вода и пръст,
в подобие
с човешкия строеж,
пред оня
прастар дървен кръст
не чакай
да запаля тежка свещ!
Но знай, че в мен
и слабата искрица
от свещи сто
по-силно осветява!
Простих длъжниците.
Оставам пак длъжница.
Какво ли всъщност
друго ми остава??
Подгонен вятър клоните огъва...
Не си съгласен,
Боже, с мойте думи!
Навярно още дълго
ще се спъвам,
съмнявайки се
в своето безумие.
Навярно трябва
на Човека време.
/Узрял плодът
най-лесно се събира!/
Ти, бързай, Боже!
И помни Неемия,
Езра и всички
любещи пастири!

Молитва почнах.
Моята молитва.
Получи се
безкраен монолог.
Когото спрях
за тебе да попитам,
ми отговори кратко :
"Няма бог".
И как, кажи ми,
на такива люде
Иисус делеше
залък хляб и риба?
Кой плаща днес
нелепата заблуда,
че е далеч
греховната ни гибел?
Кой друг Отец,
способен да прежали
единствен син,
заради грешки чужди
в Апокалипсиса
за новото начало
с любов и слово
умове пробужда?
Цената, казват,
няма измерения.
Апостолите Твои
тъй ни учат:
Блажени нищите по дух,
смирените и вярващите
в край благополучен.

Но, Боже,
още пъплят фарисеи
с души продажни,
псевдонам учители,
които обещавайки Спасение
избодоха
за Святото очите ми!
Не съм сама.
До мене има много
безименни слепци
в греховно стадо.
Кажи ми,
кой ще им открие Бога,
преди да тръгнат
слепешком към Ада?

За себе си и тях сега те моля.
Не с "Отче наш",
с най-истинския вик.
С човешка болка
за Човека болен
осъден тук
да бъде еретик,
защото е посмял
да се съмнява,
че е възкръснал
Праведният Син!
Прости им, Боже!
Може би са прави -
щом няма кой
да ги спаси...
АМИН!

ОБЪРКВАНЕ

Където и да съм -
не е достатъчно
от теб
мисълта за теб
далече.
И всички разстояния са кратки.
Над тях не властват думите.
Не пречат
безмълвните часовници и датите.

Където и да съм
не е достатъчно
да знам,
че теб
там някъде
те има.
Делят ни гари,
градове,
пристанища
делят ни световете неделими.

И хуквам като вятър в твойте стъпки
да прекроявам с рими необята.
Как страшно
всичко
земно
ме обърква
когато съм далеч от любовта ти.

МУХАТА

Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.
Чудомир

Една муха над винената каца
кръжа, бръмча като пчела над цвят
и после уморено тихо кацна
във виното с упойващ аромат.

Разтърка жадно в сока пипалцата.
Очите си като след сън изми.
И щом отмина трескавия вятър
тя дълго, дълго, до насита пи.

И ето че, понечи да изхвръкне.
Крилцата й, обаче - от стомана.
Люля се слънцето. Денят помръкна -
все мъчи се мушицата да стане.

Но винцето в главицата тежи й.
А кацата под нея се тресе.
И клетата муха от яд жужи,
като запряно в кочина прасе.

И в помощ тук е с една лъжичка малка
мушицата от виното спасих.
И с моята пластмасова тупалка
пияните й кокали строших.

ПОКАЗАНИЯ, СНЕТИ
ОТ ГРАЖДАНКАТА „Х",
НАБЕДЕНА ЗА РУСАЛКА
N-тоРПУ
Град Морски
По жалба на гражданина М.Г.Р.

Очите му?
Лагуна океанска.
С подводен риф.
/Предвестие за буря!/
Увлякох се...
... и както бях
без бански
с една вълна
в дълбокото се гмурнах.
Внуши ли ми?
... не знам, ...
че съм русалка.
Не крия никак -
тъй ми се понрави.
Целунах го.
И пак.
След туй за малко
В лагуната -аха -
да ме удави!
Прищяла му се
нежност -
девет бала.
И свобода -
да шета в Пасифика;
уютен пристан;
вярност;
ала-бала...
Не издържах.
Тогава се развиках:

Каква русалка?!?
Толкова съм тъмна.
/Русалките
са популярно руси!/
Преди да се усетя...
е - осъмнах.
Пък доста сол
от устните му вкусих...

Не помня ...
За обяд... или вечеря...
В кой ден и час...
Така се случи!
Загубих се...
брега за да намеря
в очите
на едно квартално куче.

Горенаписаното отговаря на казаното от мен.
Набедената

Пост скриптум:
Кучето е свидетел.
Да се разпита.
Подпис: не се чете