Генка Петрова

ЧАША ЗА КАФЕ
или
БЛАГОВЕЩЕНИЕ

/диптих/

На Деян

Пиеш кафето си
далече от ранните ми часове
за размисъл.
Чашата ти звъни
в миялната машина
на твоето момиче,
с което мечтаете
стълпотворение от
чаши,
шишета с биберони,
перална машина
с бебешки пелени...
Мечтаете.
Събирам
всичките детски гласчета
от бебешките колички,
от прозорците на
пробудени спални...
Сред тази цветна симфония
мечтая и аз.
За солото на твоето бебе,
Бебето на момичето,
което обичаш
повече от себе си.
С което пиеш всяка сутрин
първото си кафе.
Момичето,
с което чакате
Блага вест.
И пътувате,
Пътувате към нея...
Мечтая.





* * *

Пия кафето си
далече от твоите късни часове
за любов,
далече от
твоята чаша за кафе,
която искам да мия всеки ден,
но тя е все чиста,
празна,
далечна...
Измивам я
три пъти в годината –
по Коледа,
Великден
и Август,
когато онова
мъчително перпетууммобиле,
онова възраждащо перпетууммобиле
минава край спирка МАМА
за броени часове,
които все не ми достигат
да ти кажа
как твоята чаша за кафе
тъгува за тебе,
как срутва
натрупаното си очакване
върху гърдите ми
всеки път,
когато отворя стъклените врати
на спомена за детския ти смях,
за момчешкия ти бунт,
за мъжкото ти снизхождение
към спирка МАМА.
И благославям
това мъчително перпетууммобиле,
това възраждащо перпетууммобиле.
Пия своето кафе
далече от тебе.
Пия
самотата си.




ЛЮБОВ

На Гого

Тази, същата,
заради която
ще те чувам
сто пъти по-малко
по GSM-а,
НО ти ще я чуваш
сто пъти повече...
Тази, същата,
заради която
сърцето ми,
отмаляло от обич,
ще знае,
че няма да се повтори
моето царство,
НО ще дойде
Нейното...
Тази, същата,
заради която
улиците на София,
театрите,
пицариите,
вечерите в „Уго”,
пазарите,
новите ти коли,
новите ти картини в ателието,
галериите
ще забравят моите стъпки,
моите очи,
моите парфюми,
НО ще дойдат
Нейните...
Тази, същата,
заради която
моите думи ще блуждаят,
безпризорни самотници,
без дом и без ключ за твоя,
ще катерят лавиците и
нощните шкафчета
на другите,
НО ти ще имаш
Нейните...
Ще си лягаш
и ще ставаш с тях.
Само тях ще чуваш
и ще ти стигат...
Тази,същата,
заради която
ще бъдеш по-щастлив
от желанието си
да бъдеш щастлив
с тази, същата...
Как я обичам,
да знаеш,
как я чакам
да отключи сърцето ти,
да разбие сърцето ми
с неизбежното
„Аз съм”...,
което ще обичам,
защото ти ще обичаш,
ще живея,
защото ти ще живееш
заради тази, същата,
заради която
един ден
ще прочетеш на сина си
своето стихотворение.