ДОБРУДЖАНЦИ В ЙОВКОВЕДЕНИЕТО
Йордан Дачев
Започвам с поговорката – признат грях, не е грях. За заглавието на това есе ме подсети книгата на Славка Демирева „Йовков и добруджанци”. За нея ще стане дума по-късно, понеже се налага да спазвам хронологията. Трябваше да именувам есето – „Добруджански творци в Йовковедението”, но и този път се постарах да бъда по-кратък.
Обикновено, когато се заемем с някой проблем от живота и творчеството на Йовков, започваме с думите: ”За него е писано много.” Вярно е, за гордост на добруджанци, писателят упорито твори до края на живота си и се издигна като европейски, дори планетарен художник на словото. но на мен се налага да разчленя понятието „много”, като надникна по-детайлно в Йовковия самобитен свят, особено щом става дума за участието на добруджанските творци в Йовковедението. Необходимо е да отделя от литературно-критическите натрупвания у нас и по света, като упомена конкретно влогът на добруджанци. Той може да е капка в морето, но се налага да се знае и помни как оценяват обитателите на тази „крайна земя” /определението е на дядо Павел Атанасов/, в която Йовков се утвърди като неин певец. На всяка крачка в равнината ни срещат паметни знаци, посветени на изкуството му – наименования на села и квартали, на училища, престижни културни институции като Дом-паметник „Йордан Йовков”, къща- музей на неговото име в Добрич, паметници в с. Красен и съседните села, в тъй наречените „Йовкови места”, които привличат хиляди туристи и летовници по Черноморието – поклонници на художественото слово. Те идват в Красен, за да усетят атмосферата, в която писателят е наблюдавал и обикнал героите си.
И тъй, в какво се състои влогът на нашите творци в Йовковедението? Ще започна и като хронология, и като проникновени интерпретации с книгата на Веселин Игнатов, изцяло посветена на Йовков – „Библията, фолклорът и митът в Йовковите „Старопланински легенди”, анализи и прозрения”/1997/. Авторът е учител в Добрич. Впечатлява ни с тематичния подход и задълбоченост, които не се срещат в българската литература, а се засягат частично само някои от тези проблеми. Според Веселин Игнатов „Старопланински легенди” е един от върховете в нашата литература. Книгата ни сродява с пасажите и митовете в с. Жеравна в исторически план. Изследване, което няма да изгуби стойността си. Със същия аналитизъм се отнася Игнатов и към друга Йовкова книга – „Жетварят” с изследването „Отговорността да се живее”, включено в сборника „Класически български повести”/2002/. Откроени са три художествено-естетически пласта – библейски и митологичен, както и символиката на Йовковия текст. Авторът е издал още две книги – „За вяра и независимост”/1989/ и „Вампирясали дни”/1998/. Носител е на първата награда от националния конкурс „Йордан Йовков” за най-добър разказ /1988/.
С най-голямо неудобство, спазвайки темата и хронологията, ще спомена две мои книги – „Пристан на човеколюбието” – есета – портрети на прототипи, спомени и изследвания за Йордан Йовков /1995/ и „Йовковиада” – нови изследвания, есета, отзиви, спомени /2003/. Самите заглавия подсещат за човеколюбието на писателя, както и друг важен проблем – обобщава се, че Йовков върви в две посоки – едната търси националните му стойности, другата го съизмерва с утвърдени художествени ценности, намек за „Илиада”, „Енеида” и пр. Нали допреди две десетилетия творбите му бяха преведени на 36 езика? Сега навярно има и нови преводи, но това ще установят Българската академия на науките и Институтът за литература.
Оценките за двете ми книги предоставям на литераторите в нашия край, които са в правото си да посочат сполуките, а и непълнотите, ако има такива.
В Добрич и областта всяка кръгла годишнина от рождението на писателя се отбелязва с местни и национални научни конференции, които прерастват във водещи събития в културния живот. Изнесените доклади и изследвания се издават в сборници. В сборника „Поглед в Йовковия свят” са включени докладите и изследванията на научната конференция „Йордан Йовков – живот и творчество”, послучай 115 години от рождението му, а в посланията на Йордан Йовков”/2000/, също по повод национална конференция в Добрич /21-22 ноември/, организирана от историческите музеи в Добрич и Силистра, се прибавят още изследвания. В първия сборник са включени 32 доклада на автори от областта, а във втория – 44, от които само един на Михаела Дешлиу – Румъния, онасловен „Мъдростта на героите от „Вечери в Антимовския хан”.
Издадени са още два сборника с научни доклади, осигурени от БАН и Института за литература, също послучай кръгли годишнине. Упоменавам ги, защото в тях са включени добруджанци.
Не мога да отмина и трите препоръчителни библиографии, съставени от сектор „Краезнание” в Регионалната библиотека „Дора Габе”. Само в библиографията „Певецът на Добруджа” /1980 – 1995/ са посочени 247 публикации в местния печат.
През този период се открои и книгата „Йордан Йовков – калейдоскоп” от Маринела Паскалева, фондовик в Дом-паметник „Йордан Йовков”. Озаглавена е така, може би заради многотемието в нея. Реализиран е проект „да бъдат събрани ведно наличните дирения около образа на българския писател”. Паскалева добавя още, че проучванията й са „фрагментарни пулсации върху проблематиката „Йовков”. Авторката оповестява и документи от музейния фонд на дом-паметника. Изобщо книга, която поднася и непознати на читателите информации.
Дойде ред и за книгата на Славка Демирева – „Йовков и добруджанци”. Авторката е облагодетелствана, понеже е расла в с. Красен, а родителите й са били ученици на Йовков. Тя е общувала с възпитаниците и съвременниците на писателя, което й дава възможност да събере нови подробности за него като учител в красенските села. Демирева поднася свежи и значими детайли към образа на Йовков като преподавател, щрихи от непознати на изследователите прототипи като Албена и др. Мисля, че няма да изневеря на истината, ако нарека книгата й принос в Йовковедението.
Влогът на добруджанци не е малък, а предстои да възникнат още изследователи из средата на младите поколения, които вървят по стъпките на Йовков в равнината, още живи и онагледени от обществеността с мемориални знаци, които възхваляват делото на този уникален творец.
Иска ми се да завърша есето си с мисъл на турския професор Сабри Еса Сиагушвил, цитирана като мото в една от био-библиографиите на РБ „Дора Габе”: „Световноизвестни разказвачи от Бокачо до Алфон Доде и онези след тях, притежават едно или няколко от качествата на Йовков”. Сиагушвил добавя с възторг, че ръцете на писателя са миришели още на барут от участието му в Балканската война срещу Турция, но е сътворил незаличими образи на турци от Добруджа – мъдри и човеколюбиви, коренно различни от техните сънародници в други краища на страната, които се опозориха през османското робство, подложили народа ни на плен и пожар. С тези си мисли Сиагушвил издига Йовков като творец, който зове за мир и сътрудничество, нещо което ни е особено необходимо днес.
Започвам с поговорката – признат грях, не е грях. За заглавието на това есе ме подсети книгата на Славка Демирева „Йовков и добруджанци”. За нея ще стане дума по-късно, понеже се налага да спазвам хронологията. Трябваше да именувам есето – „Добруджански творци в Йовковедението”, но и този път се постарах да бъда по-кратък.
Обикновено, когато се заемем с някой проблем от живота и творчеството на Йовков, започваме с думите: ”За него е писано много.” Вярно е, за гордост на добруджанци, писателят упорито твори до края на живота си и се издигна като европейски, дори планетарен художник на словото. но на мен се налага да разчленя понятието „много”, като надникна по-детайлно в Йовковия самобитен свят, особено щом става дума за участието на добруджанските творци в Йовковедението. Необходимо е да отделя от литературно-критическите натрупвания у нас и по света, като упомена конкретно влогът на добруджанци. Той може да е капка в морето, но се налага да се знае и помни как оценяват обитателите на тази „крайна земя” /определението е на дядо Павел Атанасов/, в която Йовков се утвърди като неин певец. На всяка крачка в равнината ни срещат паметни знаци, посветени на изкуството му – наименования на села и квартали, на училища, престижни културни институции като Дом-паметник „Йордан Йовков”, къща- музей на неговото име в Добрич, паметници в с. Красен и съседните села, в тъй наречените „Йовкови места”, които привличат хиляди туристи и летовници по Черноморието – поклонници на художественото слово. Те идват в Красен, за да усетят атмосферата, в която писателят е наблюдавал и обикнал героите си.
И тъй, в какво се състои влогът на нашите творци в Йовковедението? Ще започна и като хронология, и като проникновени интерпретации с книгата на Веселин Игнатов, изцяло посветена на Йовков – „Библията, фолклорът и митът в Йовковите „Старопланински легенди”, анализи и прозрения”/1997/. Авторът е учител в Добрич. Впечатлява ни с тематичния подход и задълбоченост, които не се срещат в българската литература, а се засягат частично само някои от тези проблеми. Според Веселин Игнатов „Старопланински легенди” е един от върховете в нашата литература. Книгата ни сродява с пасажите и митовете в с. Жеравна в исторически план. Изследване, което няма да изгуби стойността си. Със същия аналитизъм се отнася Игнатов и към друга Йовкова книга – „Жетварят” с изследването „Отговорността да се живее”, включено в сборника „Класически български повести”/2002/. Откроени са три художествено-естетически пласта – библейски и митологичен, както и символиката на Йовковия текст. Авторът е издал още две книги – „За вяра и независимост”/1989/ и „Вампирясали дни”/1998/. Носител е на първата награда от националния конкурс „Йордан Йовков” за най-добър разказ /1988/.
С най-голямо неудобство, спазвайки темата и хронологията, ще спомена две мои книги – „Пристан на човеколюбието” – есета – портрети на прототипи, спомени и изследвания за Йордан Йовков /1995/ и „Йовковиада” – нови изследвания, есета, отзиви, спомени /2003/. Самите заглавия подсещат за човеколюбието на писателя, както и друг важен проблем – обобщава се, че Йовков върви в две посоки – едната търси националните му стойности, другата го съизмерва с утвърдени художествени ценности, намек за „Илиада”, „Енеида” и пр. Нали допреди две десетилетия творбите му бяха преведени на 36 езика? Сега навярно има и нови преводи, но това ще установят Българската академия на науките и Институтът за литература.
Оценките за двете ми книги предоставям на литераторите в нашия край, които са в правото си да посочат сполуките, а и непълнотите, ако има такива.
В Добрич и областта всяка кръгла годишнина от рождението на писателя се отбелязва с местни и национални научни конференции, които прерастват във водещи събития в културния живот. Изнесените доклади и изследвания се издават в сборници. В сборника „Поглед в Йовковия свят” са включени докладите и изследванията на научната конференция „Йордан Йовков – живот и творчество”, послучай 115 години от рождението му, а в посланията на Йордан Йовков”/2000/, също по повод национална конференция в Добрич /21-22 ноември/, организирана от историческите музеи в Добрич и Силистра, се прибавят още изследвания. В първия сборник са включени 32 доклада на автори от областта, а във втория – 44, от които само един на Михаела Дешлиу – Румъния, онасловен „Мъдростта на героите от „Вечери в Антимовския хан”.
Издадени са още два сборника с научни доклади, осигурени от БАН и Института за литература, също послучай кръгли годишнине. Упоменавам ги, защото в тях са включени добруджанци.
Не мога да отмина и трите препоръчителни библиографии, съставени от сектор „Краезнание” в Регионалната библиотека „Дора Габе”. Само в библиографията „Певецът на Добруджа” /1980 – 1995/ са посочени 247 публикации в местния печат.
През този период се открои и книгата „Йордан Йовков – калейдоскоп” от Маринела Паскалева, фондовик в Дом-паметник „Йордан Йовков”. Озаглавена е така, може би заради многотемието в нея. Реализиран е проект „да бъдат събрани ведно наличните дирения около образа на българския писател”. Паскалева добавя още, че проучванията й са „фрагментарни пулсации върху проблематиката „Йовков”. Авторката оповестява и документи от музейния фонд на дом-паметника. Изобщо книга, която поднася и непознати на читателите информации.
Дойде ред и за книгата на Славка Демирева – „Йовков и добруджанци”. Авторката е облагодетелствана, понеже е расла в с. Красен, а родителите й са били ученици на Йовков. Тя е общувала с възпитаниците и съвременниците на писателя, което й дава възможност да събере нови подробности за него като учител в красенските села. Демирева поднася свежи и значими детайли към образа на Йовков като преподавател, щрихи от непознати на изследователите прототипи като Албена и др. Мисля, че няма да изневеря на истината, ако нарека книгата й принос в Йовковедението.
Влогът на добруджанци не е малък, а предстои да възникнат още изследователи из средата на младите поколения, които вървят по стъпките на Йовков в равнината, още живи и онагледени от обществеността с мемориални знаци, които възхваляват делото на този уникален творец.
Иска ми се да завърша есето си с мисъл на турския професор Сабри Еса Сиагушвил, цитирана като мото в една от био-библиографиите на РБ „Дора Габе”: „Световноизвестни разказвачи от Бокачо до Алфон Доде и онези след тях, притежават едно или няколко от качествата на Йовков”. Сиагушвил добавя с възторг, че ръцете на писателя са миришели още на барут от участието му в Балканската война срещу Турция, но е сътворил незаличими образи на турци от Добруджа – мъдри и човеколюбиви, коренно различни от техните сънародници в други краища на страната, които се опозориха през османското робство, подложили народа ни на плен и пожар. С тези си мисли Сиагушвил издига Йовков като творец, който зове за мир и сътрудничество, нещо което ни е особено необходимо днес.
