Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: ОПИТ ДА ПОТЪРСИМ ВРЕМЕТО В СЕБЕ СИ"

ОПИТ ДА ПОТЪРСИМ ВРЕМЕТО В СЕБЕ СИ

Писмо до Ангел Веселинов или ОПИТ ДА ПОТЪРСИМ ВРЕМЕТО В СЕБЕ СИ

Здравей стари приятелю, здравей разбойнико. То какъв ли разбойник си - нито си откраднал, нито си набил, нито си убил, а си една хрисима душа, която си пасе кротко от живота, киха на слънцето и все още има сила да вдигне чашата.

Та наздраве, стари приятелю!

Отдавна вече не се гневим на правителството, на думата корупция, на далаверите в големите приватизационни сделки на милата ни държавичка. Отдавна вече сме зайбали политиката и сме се кротнали край чашите си, като стари моряци, на които е потънал кораба, течението им отнесло дрехите и те са си нарисували по телата десена на моряшките фланелки, за да се знае какво са.били. А как скачахме, как се ежехме на тази партия, на онази, как ни завираха чайниците пред телевизора и на масата, като усетехме нещо нередно. А то, както сега разбирам, всичкото било нередно, но на заблудения човек, докато сам не си махне чула от погледа, никой не може да му помогне. Справка, виж бившите номенклатурчици от партията на народа.

Вече големите, едрите проблеми не ни тревожат, то и дребните също. Гледаме да сме далеч от кавгите, от болките, от настръхналите коси, гледаме по-малко да се мешим сред хората, та да не ни прецакат. Тъй се и прецакваме сами, кротко с умалели души, като лебедови песни без лебед, на сянка под дървото до пресъхналото езеро.. Картинката ни става все по-тъжна и все по празна. Започнахме все повече да тъгуваме, а тъгата си е застинал плач по радостта. Току се е разпаднал скелета и на спомените ни.
    
Сашо Серафимов


Дал Бог добро, Серафиме!

От писмото ти разбирам, че не ми пишеш от Рая на нашите мечти, а по-скоро от тяхната Преизподня. Сигурно си прав за разбития ни кораб, но и такъв исполин като „Титаник” намери гибелта си в огромната злоба на океана. И още нещо: думата „разбойник” в това проклето безвремие, сякаш не звучи чак толкова лошо, даже в някакъв смисъл може да се тълкува като „добър човек”, който все пак се стреми да не се съгласява с натрапванията на властимащите. А не са ли били тълкувани като разбойници българските хайдути, четници, въстаници, антистамболовци, антифашисти, а по-късно антикомунистите. И знаеш ли, аз си мисля, че не чак толкова бягаме от всички проблеми на времето и се крием от тях. И дали сме излишни на тоди свят? Дали не сме онези хрисими отшелници – монаси, които преписват историята на светлината на вощениците в сърцата ни в разни манастирчета, за които никой не иска да знае. Защото все някой трябва да оцелее, защото все някой трябва да разкаже. Ако не можем активно да участваме в създаването на новата история, можем поне да разклатим камбаните от нашите изгниващи камбанарийки, за да възместим на света, ако не друго, то поне агонизирането на нашата мила държавичка.
А за проблемите? Ние все пак се опитахме да направим нещичко, та макар и само с несъгласието си  с управляващите „ хора от народа”. Но пътят към Вола  вече е затворен. Шипка е непроходима за хора с коне и каруци, а тези, които имат самолети, предпочитат да ги ползват за уикенди в Алпите или Хаваите. Тези, които извадиха очите на съвременните Балканджи Йововци, тези, които ослепиха сегашните Самуилови войни и на сто – оставиха по едно око, които като тъмен градоносен облак обрулиха земята ни, те трябва да знаят, че облаците идват и си заминават, подгонени от вятъра.
Затова, хайде да започнем да го викаме този пусти вятър, та дано ни чуе. Този вятър ще ни отвее и нас след облака, но небето ще стане чисто и синьо и тези, които останат след нас, като прочетат как е било, ще заживеят по-смело и по човешки, и ще ни бъдат благодарни, и ще ни обичат с жените и децата си.
Братко Серафиме, май много подгоних коня си. Слабичък е той, за да препуска толкова бързо през времето. Но какво пък – никой не може да забрани мечтите.
Ами ако се случи?!

Ангел Веселинов

Али Алджабари <<Самичка>> 2

С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево