Генчо Златев

Горчи ми делникът като пелин,
очите ми се взират все нагоре.
Потомък съм аз, внук на Вълкадин.
И искам, Боже, с тебе да говоря.

Моментът е напълно подходящ:
дни преди Възкресение Христово.
В поезията съм със доста стаж,
поклонник съм на мереното слово.

Расте светът. И планове крои
как по-напред под слънцето да мине.
А нашата каруца все стои,
затънала до осите във тиня.

Грехът клечи на път и кръстопът
и безнаказано зулуми върши.
И в този хубав, в този райски кът
се носи тежка миризма на мърша.

Камбани залюлеят ли безкрая
и синьото небе врата разтвори,
едно добро аз, Господи, желая
за мен и за народа ми да сториш.

Да хукне вятър – млад и вдъхновен,
мъгла и черни облаци да пръсне.
Ведно с Иисус Христос във тоя ден
и моята държава да възкръсне.