или Светът е оцелял, защото се е смял

Павлета Валентинова

Деня на хумора и сатирата - Първи април, отбеляза за трета година Генерал Тошево. Общината подготви тридневна програма, която започна с карнавално шествие „Голямата усмивка”, а самодейци от читалищата от Ген. Тошево, Добрич и Балчик се представиха със скечове и демонстрираха оригинални костюми. По-късно се проведе и атрактивно надбягване с магарета. Определени бяха по трима победители в три категории, сред които „най-бърз кочияш” и „най-добро управление на каруца”. Победителите получиха парични награди и фураж за питомците си. За настроението на тошевци се погрижи и поп-певецът Васил Найденов. Програмата включваше още конкурси за есе и рисунка, организирани от Общинския младежки съвет под наслов „Генералтошевско стършелче”. Със свои творби се включиха деца от цялата община. В Деня на хумора и сатирата беше открита изложба „История на прехода в карикатури” на добричкия художник Георги Събев. Празничната програма завърши с постановката „По старините” на самодеен естрадно-сатиричен състав от Карнобат. И както си му е денят, не може без надлъгване...



Иван Атанасов

ГРЕШКА НА ЕЗИКА

Говедо! - някой ми извика,
но рече - грешка на езика...
Глупак! - третира ме жената,
но казва грешка на устата...
Не луд,
а просто - интересен.
Не бил тапир,
не бил глупак,
а нестандартен особняк...

Не бил крадец, а ликвидатор,
не бил подлец,
а информатор.
Не бил мизерен интригант,
а бил доносчик
със талант...

От тия грешки на устата
получих тумори в главата...

ДЕ ДА БЯХМЕ УМНИ

Ще дадем на политика
най-голямата мотика.
Щом да лъже много знае,
той ще знае да копае...

Ще дадем на депутата
най-голямата лопата,
че натрупан от години
български боклук да рине...

Ще дадем на бизнесмена
от огнището ръжена,
та със него да подкара
най-дръгливото магаре.

Пък да седнат след това
край държавната тава,
тя облизана да светне
както гащите ни сетни.

Боже, де да бяхме умни,
както сме кресливи, шумни!
Чак в Америка умуват
колко шапките ни струват...

Но под шапката голяма
даже тиква не остана...

СЛЕД ИЗБОРИ ЗА ЕВРОДЕПУТАТИ

Дончо Бакалов – ДОБА – Габрово

Кого във европарламента да изпрати
електората трябва да реши -
приканват от предизборни плакати.
А мафията стреля. Не греши!
Разнасяха се „топли” компромати
и грешки от Темидиния храм.
Изказваха се видни адвокати
/на дявола ли са, това не знам/.
Агенциите партии „кадруват”.
Гърми поредният надут балон.
Докато мъдрите се намъдруват,
от ГЕРБа пръкна се нов еврослон.
АТАКА, ДПС със ПЕС
за Брюксел влака хвана,
а СДС - под родното небе.
За „трона” жалка бройчица остана.
Оставка хвърли Костов в ДСБ.

ЗАДКУЛИСНО

Катерина Василева

Разсърдил се лъвът в гората
на зверове и горски птички,
че нарушават тишината.
Закон издал, закон за всички:

да пазят тишина. Спокойно
лъвът да мисли и на сън.
За нарушителите двойно –
горско наказание – и вън!

Защрака бързо умна Лиса.
Преброди всичко до върха
да разбунтува задкулисно
животните срещу лъва.

Сърни, глигани, и кози,
Мецана, Ежко и вълкът –
обходи всички до зори
и ги покани в Горски кът.

На сутринта не се остави,
обходи птиците по ред
и нищо живо не забрави.
За нея всичко бе късмет.

Дошло й от лъва до гуша.
С гласуване ще го смени!
Ще сложи някой да я слуша,
живота си да промени.

Започна Дивия конгрес.
Скандират всички: Не го щем!
Във демокрация сме днес!
Свалете тежкия ярем!

„Вълкът” – прошепна умна Лиса,
„Вълкът” – развика се тълпата.
До него бързо се курдиса
красавицата опашата.

ОТ СЕЛСКИЯ ГЛАШАТАЙ ДО ИНТЕРНЕТ

Гавраил Витанов

Лято е! Жега е! Казват, не било нормално. Кое му е ненормалното през лятото да е горещо, а зимата да вали сняг?!
Това ме подсеща за стария виц. Малкият Петърчо за първи път вижда сняг и пита дядо си: „Дядо, дядо, какво пада от небето?” Замислен, старият отговаря: „И аз вече не знам. Преди му викахме сняг, сега го нарекоха природно бедствие...”
Та и нашата работа същата. От Йовков и Елин Пелин малко ли сме чели за сушата и мъката на хората? И от по-възрастни сме чували, само сега не викаме суша и жега, а глобално затопляне.
Ами за какво ли ти е, ще попитате вие, селския глашатай? Имаш си телевизор, интернет- там всичко казват хората. Да, ама не!- както бе казал един телевизионен журналист. Пускам ТВ и там от всички канали спокойно ми съобщават: „Днес от 16 до 20 часа няма да има вода в Подуяне”. Замислям се. Ами аз от десетина дни дебна с канчетата на чешмата и си играя на „ха да има- ха да няма”.Ама кой да ми каже авария ли е, режим ли е?
Къде си, глашатай на селото, да минеш и да кажеш?
И защо напоследък се сравняваме само с Румъния? А бе, заплатите им са в пъти по- големи, то е толкова ясно, че чак забравихме САЩ, Германия, че даже Русия /дано след някой и друг месец не ни сравняват с Албания/.
Наскоро всички телевизии съобщиха в хор: „ В Румъния посред жегите кметовете на малките села раздавали минерална вода на хората си”.А ние само искаме чешмяната и толкова! Преди няколко години беше лесно- тичаш при една или друга комшийка, те някак си всичко знаеха: защо няма вода, кога ще дойде...Да, ама се преселиха в онзи, както казват „по-добър” свят. Сега дойдоха англични, а те горките, по-зян са и от нас, не знаят нищо по въпроса за водата.
Къде си, глашатай на селото, да минеш и кажеш?
Пускам ентернет и от там ми съобщават, че под тепетата в Пловдив нямало да има ток. И, тъкмо посягам към мишката, и моят ток изчезна. Авария ли, буря ли, нещо с АЕЦа ли- не знам, няма кой да ти каже и кой ли го е еня за селото!
А, сбърках. Все още се намира някой надут пуяк от парламентарната трибуна да каже, че благодарение на него и тази година реколтата в Добруджа е горе- долу добра и благодарение на неговите „усилия” страната е спасена от глад. Та , като казах за парламентарния експерт, се сетих за вица.
Спряла луксозна кола пред един овчар. Слязъл зализан мъж и подхванал: „Дядо, ако ти кажа колко бройки ти е стадото, без да броя, ще ми дадеш ли агне?”- Може , синко- казал пастирът.
Извадил гостът лаптоп, свързал се със спътник в Космоса и ехидно отсякъл: „Точно 545 бройки пасеш. Познах ли?”
Помислил дядото и потвърдил. Грабнал баровеца обещания добитък и се приготвил да си ходи. Тогава овчарят рекъл:
- Довиждане, господин парламентарен експерт.
- Ти откъде знаеш какъв съм?
- Просто е, синко. Първо идваш неканен, второ ми казваш нещо, което аз вече знам много добре и трето- натовари кучето в колата вместо агне.
Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!- би казал и днес Геният. А на мене ми липсва селският глашатай!
Стига с тоя глашатай, ще кажете вие, нямате ли там кметов или кметски наместници? Абе имаме, но не знаем къде са.
Затова на мене ми липсва селският глашатай и това си е!

СТАРИ ПОГОВОРКИ В СЪВРЕМЕНЕН ПРОЧИТ

Преди: „От трън, та на глог”.
Сега: „От долар , та на евро”.
Преди: „Добрата дума врати отваря”.
Сега: „Добрата сума врати отваря”.
Преди: „Всяко зло за добро”.
Сега: „Всяко зло си е по-добро”.
Преди: „Книгата е прозорц към света”.
Сега: „Интернет е прозорец към света”.
Преди: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си”.
Сега: „Ако имаш две ризи, свали третата от гърба на ближния си”.

Кольо Чалъков

Казвам истината право в очите,
а ме гледат накриво.
***
Най-щастливи са тези,
които не знаят, че са щастливи.
***
Видя се отстрани и разбра,
че е друг човек.
***
За да не ти изяде хляба,
храни го с баница.
***
И безсолната шега
може да ти излезе солена.

ЗЪЛ НРАВ

Лина Иванова

В наше село, то се знае, снахи, свекърви – колкото си щеш. Разправят истории безкрайни пред познати и случайни, през вековете - та до днес. От кога са в този спор не зная, но враждата им ме смайва. Отровната злъч на покварените мисли залива като придошла буйна река мирът, който излагат лицемерно на показ пред хората. Враждата на свекървата към снахата е пословична, твърде често без причина. То се знае, че все свекървите са виновни на снахите, но също така е вярно, че много свекърви забравят за своята младост. Нали и те са били снахи, които не са разбирали чепатия характер на майката, с която се сдобиват по закон, щом сключат граждански брак с любимия й син.
Поради каква причина времето предлазполага по-възрастните жени към такава простичка промяна, все още не е известно нито на мен, нито на тези, които проявяват в последствие тежест в характера си. Но, да си кажа правичката, всеки един жител от нашето село притежава доволно количество истории и драми в личния си мозъчен архив. Такава една история ще предложа на любезния читател, за да получи той повод за по-дълбок размисъл.
Леля Нада, жена честолюбива и горделива, обиждаше всички в къщи без изключение. С властолюбивия характер, който проявяваше, се държеше като господарка, а мъжа си наричаше “ратай” още от първите години на съвместния им живот.
За себе си тя имаше преценка на умна и интелигентна жена, поради което се държеше дръзко и високомерно. Най-много злоба сипеше върху снаха си Добринка, така, както дядо Петко изливаше върху гърбовете на многобройните си котки чайника с вряла вода. Дръзките мисли, излитащи от устата на леля Нада, отваряха дълбоки рани в душата на горкото момиче. С острия бръснач на езика си старата жена изгуби уважението на свои и чужди.
Но Господ Бог беше добър и прибра леля Нада при себе си. От жупела, който сипеше, разцъфтя градината на спокойствието. Наближаваше Задушница и Добринка отиде да почисти гроба на свекърва си. Залисана в работа, тя мислеше с умиление за младата снахичка, която беше отскоро в нейния дом. В този миг тръните на розата, покрай която работеше в момента, се забиха в нежната кожа на ръката и и я раздраха.
Сякаш трън се заби в сърцето на Добринка. Тя почувства по-силна болка в душата, отколкото в плътта си. Кръвта й се смръзна така, като да беше чула в този миг злъчния глас на леля Нада. От силата на това чувство Добринка се разплака и изрече през сълзи: “Не стига, че през целия си живот ме прояжда като дървеница младо дърво, ами и сега, когато съм дошла да ти почистя за пред хората, злобата ти няма край, та ме дереш с настървение, присъщо само на теб. Види се, злият ти нрав не те изоставя и в смъртта!”

ЧЕРНОХУМОРНИ УМОТВОРЕНИЯ

Тодор Стаматов - с. Кардам

Ден на хумора, шегата днеска честваме в страната,
но на мене ми тежи, че е ден и на лъжи.

Лъжат яко политици видни, депутати и министри „свидни”.
Лъжат тебе, лъжат мен- търговец, банкер, бизнесмен.

Съвестта не ги тревожи- дерат от нас по две-три кожи.
Цени на всичко- европейски, но те си преживяват бейски.

Заплати, пенсии, обаче- да се смееш ли, да плачеш?
Който иска- нека смята. Разликата- от небето до земята!

Теглото ни не ги тормози, в рай живеят, без угрози.
Жестоко те, пази ни Боже, по гърлото ни дърпат ножа.

Токът, парното, водата не са богатства на страната.
Купиха ги чужденците- без пари, но зарад парите.
И сега дерат ни здраво- смятат, че е тяхно право.

От ЕС-а фондове пристигат. Ясно е до кого стигат...
Ето, врътнаха спирачка: явно, сбъркали сме крачка.

Скандали тресат МВР. Румене, кажи си, де - а сега накъде?
Оставка що ли не подаваш, на какво ли се надяваш?

Набързо Косово признахме, но едва ли проумяхме,
че Чичо Сам така диктува, щото... там се рапортува,
че сме винаги готови на Щатите да сме волове.

Войнишки набор няма вече. Войниците ни са далече.
Чужди интереси бранят, семействата си да нахранят,
но се завръщат и в ковчези, загинали от главорези.

И накрая става ясно: няма Ляво, няма Дясно.
Нека кажем си направо: България загази здраво.

Напразно всеки се оглежда да зърне някаква надежда.
Лъч в тунела още няма- само пролетна измама.

С черен хумор, смешен плач се не гони студен здрач.
Само будиме народа клет за правдини, просперитет.

ПРОЕКТОРАРЕНДАТОР

Милица Балабанова

На връх Петковден Пецо рече:
- Ще ставам арендатор вече!
Накъмто село се насочвам,
да обработвам ниви почвам.
Основно правилата зная:
сред големци ще се мотая,
уискито си с тях ще пия.
Ще имам офис- да се крия,
щом бедния народец иска
на обещано да устискам.
Ще го отпъждам с пояснение:
ту суша е, ту наводнение,
земята нищо не роди..
Пътувай към дома си ти!
На другата година може,
ако помогне дядо Боже,
и рентичка да ти раздам...
Но таз година- нито грам!
С това, което произведох,
семейството си поразведох
почивка островна да прави
далеч от село, от България.
хотелче морско построих-
това ми струва куп пари.
Ще се разплащам. Аз си знам
кога да стане и това.

Щом цъфне сухата върба!