(Един разказ за една война)

Николета Карамилева, ученичка в у-ще "Проф. д-р Асен Златарев" Шабла

Първа награда на Националния ученически конкурс по история, посветен на 95 години от Балканската война - Хасково 2008

Чували сте я тая приказка, нали?
Ама аз ще ви кажа, че не сте!
Всъщност историята била друга...., но авторът се срамувал да признае, че е сбъркал, затова аз, ей сега ще ви я разкрия.
И така... имало едно време далече, далече, през девет земи в десета, едно чудно богато царство - Балканите. Най-личните момци в това царство били братята - Сърбия, Гърция и България. Те били щастливи младежи - живеели задружно, обичали земята си и се гордеели с дедите си. Единствената благословия и проклятие в живота им било едно ябълково дърво. Само че то не било от онези обикновените, а раждало златни ябълки. Сега ще попитате защо пък тази благословия е и проклятие? Ами, защото това златно дърво раждало всяка година само по една ябълка и всяка година идвала злата хала - Турция и крадяла братското съкровище.
Години наред страдали те от злите похождения на Турция. Години поред не могли да накажат проклятието на живота си и това не им давало мира. Били смели, горди и достойни, а не успявали да се справят с една подла и безочлива крадла.
Но дошъл денят на възмездието.
Братята решили, че няма да позволят неправдата да продължава. Най- големият брат – Сърбия рекъл:
- Братлета, понеже аз съм най-стар, аз ще причакам халата и ще поваля с един удар грозната и крадлива муцуна.
Дошъл уреченият час и най-големият брат се скрил в клоните на ябълковото дърво. За да не заспи в тъмната нощ, взел една торба орехи, да троши. Ала що сторил, не разбрал, залисал се, халата дошла и откраднала ябълката.
След една година дошъл ред на средния брат - Гърция. Той бил също толкова решен да победи Турция, но и неговите сили не достигнали. За да не заспи, взел да навива прежда, но и той се залисал, забравил бойната си задача, халата дошла и откраднала ябълката.
На третата година дошъл ред на най-малкия брат - България.
- Братлета, - рекъл той - видяхте, че нито един не успя да сломи Турция, но аз съм решил как заедно, с общи усилия, ще погубим злината й.
Разказал замисленото той. В уречената вечер тримата братя се скрили в клоните на дървото и зачакали, въоръжени с остри ножове. Предстояла битка на живот и смърт.
Посред нощ се задало нещо като мъгла, зафучало, затрещяло: дошла Турция и посегнала да вземе ябълката. България я ръгнал с ножа и тя избягала.
Най- после ябълката била спасена!
Най- малкият брат я взел и занесъл на майка си чудния дар. След стореното подканил братята си да отидат и да намерят халата. Проследили кървавите следи и стигнали до една пещера. Най- големият брат склонил него да спуснат вътре. Стигнал до средата, но се изплашил и го измъкнали навън. Спуснал се и вторият, но и той не бил достатъчно смел, за да успее. Дошъл ред на България, спускали, спускали, докато се озовал долу.
Там видял една къща. Това била къщата на Турция. Погледнал през прозореца, видял в стаята три девойки. Почукал на вратата, но го отпратили и му казали, че майка им се върнала ранена от битка и ако го пуснат, тя ще го убие. Не се уплашил от тези думи младият войн. Нахлул в къщата, убил Турция и отвел девойките. Пропуснах да кажа, че девойките били чудно красиви и носили приказни имена - най-голямата се казвала Тракия, средната Румелия, а най-малката и най- хубавата - Македония. Свързал ги юнакът с въжето, за да ги отведе на Балканите, заклатил го, знак, че Гърция и Сърбия трябва да го издърпат и изчакал да го спуснат отново и да помгтнат и нему да се измъкне от противната пещера.
Чакал, чакал, но ни вест, ни кост от братята му.
Те го изоставили и отвели трите турски дъщери у дома.
Царството на Балканите посрещнало героите си, както подобава. Попитали де е България, но „задружните” братя отвърнали, че е паднал и загинал в една пещера.
Сърбия и Гърция били доволни от стореното и славата си. Имали и нови съпруги. Сърбия взел Тракия, а Гърция - Румелия, най-малката - Македония направили слугинче в новия си дом, защото не могли да се договорят чия съпруга да стане.
А България, България чакал, с надежда, че братята му ще се покаят, ще разберат, че завистта не може да бъде начин на живот, ще осъзнаят, че да си герой не означава да имаш остър нож, а да си смел и да помагаш на ближния в беда.
Уви, България никога повече не видял въжето, което щяло да го измъкне от тъмната пещера.
Никога повече нямало да успее да види проклятието и благословията на живота си- златната ябълка на братството. Никога повече нямало да се наслади на красотата на любимата си - Македония.
Ако си разбрал, драги читателю, какво искам да ти кажа с историята си, трябва да си осъзнал, че войната с лошата хала беше Балканската.
Дъщерите на халата - онези парчета от Майка България, които тя се стремеше със зъби и нокти да осинови.
Най-малкият брат – България - същата онази вековна клетница, която милее за свободата си, търси справедливостта в живота на децата си, разпалва най- силните пожарища в душите на братята и сестрите си.
Скъпи читателю, моля те, пази онзи свещен завет на България, обичай я, служи й предано и ако се наложи, както направи тя, пожертвай се за златната ябълка на независимостта си и воювай за свободата на брата и ближния!