ПО СЛЕДИТЕ НА ВРЕМЕТО
Разказано в зимната вечер
Десислава Андронова, 6 клас, у-ще "Проф. д-р Асен Златарев" Шабла
Преди много десетилетия в малко планинско градче се родило момче на име Сава. Той бил весело и ученолюбиво дете, което, пораствайки, избрало трудната професия на даскал. За да упражнява своя занаят обаче, трябвало да замине в добруджанско селце, нейде накрая на североизточна България. Пътуването на младия даскал било интересно, но и съпроводено с мъничко тъга. На сбогуване с родния край той дълго съзерцавал еленския Балкан. Късно следобед пристигнал във Варна и пропътувал с каруца оставащия път до село Дуранкулак.
Прапрадядо ми Сава бил запленен от ширналите се добруджански ниви. Срещата му с морето била още по-вълнуваща, защото там той видял своята голяма любов, Керана, за която по-късно се жени. От тази любов се раждат две момчета - Иван и Рафаил. За съжаление животът на прапрадядо Сава бил много кратък. Децата му пораснали и създали свои семейства. Прадядо Иван се жени за баба Стоянка и им се раждат две момчета. Както всички знаем, през русалската неделя има поверие да не се пере, но младата невяста не спазила поверието и отишла на езерото със своите деца, за да свърши тая работа. Тогава се случило нещастието. Малкият син скочил във водата, а после го последвал и големият, но имало водовъртеж и двете деца започнали да се давят. Прабаба Стоянка се уплашила за живота на рожбите си и скочила в езерото, за да им помогне. Никой от тримата не се завръща. След време младият вдовец се жени отново – за баба Петра. От този брак на 3.01.1923 г. се ражда баба ми. По същото време от Румъния се преселва семейството на дядо Георги. На един празник дядо Георги и баба Йорданка се запознават, а по-късно се женят. От този брак се раждат вуйчо Иван, леля Петя и майка ми.
И ето как от тези хора, живели преди много години, започва моят корен.
Десислава Андронова, 6 клас, у-ще "Проф. д-р Асен Златарев" Шабла
Преди много десетилетия в малко планинско градче се родило момче на име Сава. Той бил весело и ученолюбиво дете, което, пораствайки, избрало трудната професия на даскал. За да упражнява своя занаят обаче, трябвало да замине в добруджанско селце, нейде накрая на североизточна България. Пътуването на младия даскал било интересно, но и съпроводено с мъничко тъга. На сбогуване с родния край той дълго съзерцавал еленския Балкан. Късно следобед пристигнал във Варна и пропътувал с каруца оставащия път до село Дуранкулак.
Прапрадядо ми Сава бил запленен от ширналите се добруджански ниви. Срещата му с морето била още по-вълнуваща, защото там той видял своята голяма любов, Керана, за която по-късно се жени. От тази любов се раждат две момчета - Иван и Рафаил. За съжаление животът на прапрадядо Сава бил много кратък. Децата му пораснали и създали свои семейства. Прадядо Иван се жени за баба Стоянка и им се раждат две момчета. Както всички знаем, през русалската неделя има поверие да не се пере, но младата невяста не спазила поверието и отишла на езерото със своите деца, за да свърши тая работа. Тогава се случило нещастието. Малкият син скочил във водата, а после го последвал и големият, но имало водовъртеж и двете деца започнали да се давят. Прабаба Стоянка се уплашила за живота на рожбите си и скочила в езерото, за да им помогне. Никой от тримата не се завръща. След време младият вдовец се жени отново – за баба Петра. От този брак на 3.01.1923 г. се ражда баба ми. По същото време от Румъния се преселва семейството на дядо Георги. На един празник дядо Георги и баба Йорданка се запознават, а по-късно се женят. От този брак се раждат вуйчо Иван, леля Петя и майка ми.
И ето как от тези хора, живели преди много години, започва моят корен.
