Антимовски хан - издание за животопис и култура.

Антимовски хан е издание за животопис и култура на Сдружението на писателите в Добрич. Понастоящем излиза като списание, наследник на едноимения вестник с 10-годишна история. Събира поезия, проза, есеистика, интервюта, краезнание, други форми на литература, както и отзиви от всички сфери на изкуството и културата на творци от Добрич, Добруджа, страната и чужбина. С него живее духът на Йордан Йовков. Може да откриете още нови преводи, първи стъпки на млади автори, препоръчани книги на местни автори, обяви за конкурси, събития и др.. Антимовски хан - статии :: СВЕТЛИЯТ МЪЖ"

СВЕТЛИЯТ МЪЖ

"Аз съм светлият мъж към безкрая" ще бъде заглавието на новата книга на Валери Станков. Той беше в Добрич на 14 март с икони под мишница от актуалната си "Къща без икони", но чете на ръкопис от неиздадените още 40 стихотворения.
След срещата, Валери Станков, който е приятел на много от слушателите, отговори на много техни въпроси – Защо така дълго се казва новата му книга? Защо е толкова различен във всяка? Достатъчно ли са вече читателите? Това страшно ли е или нищо особено?
- Това е сигурно 22-та ми книга. Първите кръщавах с по една дума – лаконично. Сега удължавам заглавията, както искам да удължа живота. Живеем живот – менте – от най-ниските сфери на обслужване, до управленските нива и обичам да го разгръщам, да казвам, да повтарям това, за да има някаква надежда, че някой ден ще се измъкнем. За себе си знам, че ще мина изправен и силен през думите.
- Не знам толкова ли е важно да сме поети, но сякаш важно е всъщност. Александър Геров мечтаеше всички хора да пишат стихотворения и да разговарят в стихове помежду си на площадите. Това е утопия, разбира се. Но все пак читатели има. Моята книга е в 500 тираж, над който рядко се издава поезия сега в България. Ако предположим, че всяка се прочете от 5 човека, това прави 2500 души. Едно малко провинциално градче на милата ни родина. Но като че ли стига. За нашата малка държава като че ли не е малко. Тези 2500 души светят в тъмното - защото четат. А останалите не светят... тях ги осветява телевизора. Той е заменил, както казва Хайтов, домашното огнище. Аз моя у дома го държа с лице към стената и го обръщам само когато дават мач. Новините научвам от жена ми, щом се върне вечер...

Ето и новото стихотворение на Валери Станков, което ще влезе в книгата "Аз съм светлият мъж към безкрая":



МОНОЛОГЪТ НА ГРАДСКИЯ ЛУД

Само в подлеза дъха на лято
булевардът се врязва в студ
на площада – обръснато плато –
аз стърча – аз съм градският луд
на кого да река добър вечер
ако викна – човече здравей –
ще ме гледат като разсъблечен
вкочанясал удавник на кей
четен вестник прелистена книга
ли са думите в нашата гръд –
добър вечер сполай добра стига
накъде – и на добър ти път
ние може добре да живеем
но без тия добри словеса
сякаш в нашият глас ненадеен
брънза бърза и злобна оса
ще ме сочат след мен ще се хилят –
да се чуди човек кой е луд –
аз ли – дето положих усилия –
този свят да не пукне от студ?

 

 

ГОРЯЩИЯТ ХРАСТ

Аз не живях със себе си във мир.
И във часа на сетната отплата
се покачих на Черния баир,
да кълцам с ножа възела в душата.

Вървях от дол на рид, от трън на глог.
Изпих си всички страсти и неволи.
Разбрах, че на небето няма Бог.
Че ние всички всуе му се молим.

Към билото помъкнал своя кръст,
наквасил устни в гъбата с оцета,
аз вече знам – ще стана шепа пръст –
да ровят в мен къртици и мишлета.

Ще се търкалям – трънено валмо.
Ще вия – вятър в брави вкочанени.
Оставих ви туй глупаво четмо –
да го тълкуват в идните Вселени.

В каква благословена тишина
пламтят край мене кървавите тръни!
А Господ Бог е снопче светлина –
яви се в миг, и – ей го де, потъне...


ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Вечерям сам. Нощта над мен е лунна.
Вечерям – хляб и лук. И вино – в рог.
А можех... Можех аз да Те целуна
и да извикам: - Дръжте този Бог!

И да оголи стражата кинжали,
насочени към Твоите гърди.
Очаквал ли си, Господи? Едва ли! –
тъй Юда точно Теб да подреди?

Аз бях до Теб – бях винаги на метър.
Но днес, Иисусе, друго ме боли –
заплюха ме Йоан, Матей и Петър
във оня час на третите петли.

Как плаках аз над празното Ти ложе,
когато Ти пое към онзи свят...
Две хиляди лета се моля: - Боже,
изтрий от мене черния печат!

И се разнася славата ми лоша.
От виното ми даже ме е гнус...
И стискам в шепа точно трийсет гроша.
И всяка нощ вечерям без Иисус.

Добави коментар


( няма да се публикува )



*Всички полета са задължителни



С подкрепата на:

  • Община Добрич
  • Община Добричка
  • Община Каварна
  • Община Шабла
  • Община Балчик
  • Община Тошево