Ема Георгиева

Родена е във Варна. Едно от големите имена на Добричкия драматичен театър "Й. Йовков". Изиграла е над 70 роли. През 2003-та издаде поетичната книга "Някъде те има"


Калинов храст

Остана ми единствено калиновият храст,
калиновият храст с усмивката бодлива
и аленият шепот на искрящите зърна.
- Боли те – казваш – значи, че си жива!
Останаха ми само лудите води,
прегазили душата ми с безумния си бяг.
Реката на живота ми,
Реката на живота ми,
която още търси своя бряг…
Останаха ми още две слънчеви сълзи -
в небето устремени две зеници…
Прелитащи ята,
Прелитащи ята,
доведохте ли свидната ми птица?…




Посвещение

За какво ти е оня измамен вятър,
засипал с лъжи крайбрежните пясъци?
И сам воинът е воин!
Ти си рицар приятелю!
Изгори всички картонени замъци!
Призови на дуел всички черни души,
по-черни дори от самите предателства.
Еднооки надежди…
Стопръсти злини…
И ръждясали блатни приятелства.
Яхвай своята гордост!
Без дъх остани!
Не поглеждай крайпътните камъни.
Хоризонтът тогава ще те дари
със целувка от ЗАЗОРЯВАНЕ.
И две светли очи ще ти върнат мига
на онази забравена радост…
Две очи на момче, от които те гледа
светът на твоята младост…




Магическа задача

Не мога да реша задачата.
Повярвай, трудно се броят звездите…
Към тях прибавям нощите разплакани…
(Дано поне ме отболят очите)
В изваждането – виж - там по ме бива,
по рачешки зачерквам негативите
и с празен джоб, по своему щастлива
не съдя нито правите, ни кривите.
Единствено усмивки умножавам
(да не забравя – подарено цвете).
Едно да е, но 1000 е градина,
а там сме само аз и Боговете…
Аплодисментите – тях само с Вас разделям.
Не съм скъперница, но внесох ги на влог
наистина със много малка лихва,
но в банка без фалит, за дълъг срок.