ДОМЪТ НА ЛЮБОВТА
Деян Димитров
Роден на 5 февруари 1955 г. в село Красен, Добричко. По професия пчелар, музикант по душа. Издал е книга със стихове "Зареждане с любов"
* * *
Все още домът на любовта
е далеч от хората
или обратно.
Мисля си.
Все още домът на любовта
е далеч от нас,
или обратно.
Мисля си.
Някъде е нашето спасение.
Където да се отдадем изцяло.
Или обратно.
Мисля си.
Домът в който ще открием
щастие.
Домът на нашето спасение.
Домът на вечната надежда.
Мисля си...
На поляната деца играят,
огрени от заревото залезно.
Душата ми е пълна
с радост.
Следя с поглед нашето.
Сълзи ме топлят, капят.
Домът на нашето спасение
играе танца щастие!
* * *
Един към друг скитахме,
докато ни завихри
в центъра си
с бясна скорост
обичането.
Не е възможно
да се опише накратко
енергията на копнежа,
мечтите,
дългото чакане,
прегръдката тръпнеща,
аромата,
мекия сняг
на цъфтящи акации,
целувките сладки,
безбройните ласки,
луната, марс и звездите,
койката,
мекият плясък
на чайките,
охлаждащият вятър,
щурците - нахалните
майстори,
китарите, свободното
братство,
заспалото оголено
лято,
брега и морето,
статуята, червеният Залез,
самотните стъпки
по пясъка,
искреността - факел
на истината
водеща душите
към най-чситото
и нашите два свята -
в едно -
връх на богатството...
Никой не ни попречи
да погледнем оттатък.
Беше пусто.
Еволюцията продължава.
Не достига възвишеност
за душата.
* * *
И е равно, равно
Пристигнах пръв
след кавалкада от препятствия.
- Това ли е върхът?
Егати изненадата.
Тук там беше стръмно.
От омраза към преходното
и от скука се търкалях.
Сам бях на всеки кръстопът.
Грешах, за да натрупам
арсенал от хватки.
До краен предел се напъвах.
Смятах, че е самоубийство сладкото.
Сега от високо се виждат
разтеглени пространства,
объркани коловози,
размити изненади,
спасение на косъм.
На върха на истината
като войник на пост заставам.
- Един по един
ми идвате нахално млади...
- Не си мерим мускулите.
- Победителят нищо не печели -
казал го е Хемингуей.
- Вероятно продължавате?
- Минаваме случайно.
- Това ми е познато.
Случи ми се отдавна.
- По пътя към любовта сме.
Крие най-много тайни.
- От мен да знаете:
Не се плаща единствено
сметката на откровението.
- Означава ли, че в друг случай
ще пострадаме?
- Зарастне ли веднъж пречупеното
остава по-здраво.
- Кога ще имаме шанса
да стигнем до края?
- Не шибайте конете.
Пътят е по-прозорлив
от двама взети заедно.
- А не е ли най-доброто начало
нищо да не знаем?
- Духовното се изстрадва,
но не боли и до края.
Не пропускайте знака за равенство.
Роден на 5 февруари 1955 г. в село Красен, Добричко. По професия пчелар, музикант по душа. Издал е книга със стихове "Зареждане с любов"
* * *
Все още домът на любовта
е далеч от хората
или обратно.
Мисля си.
Все още домът на любовта
е далеч от нас,
или обратно.
Мисля си.
Някъде е нашето спасение.
Където да се отдадем изцяло.
Или обратно.
Мисля си.
Домът в който ще открием
щастие.
Домът на нашето спасение.
Домът на вечната надежда.
Мисля си...
На поляната деца играят,
огрени от заревото залезно.
Душата ми е пълна
с радост.
Следя с поглед нашето.
Сълзи ме топлят, капят.
Домът на нашето спасение
играе танца щастие!
* * *
Един към друг скитахме,
докато ни завихри
в центъра си
с бясна скорост
обичането.
Не е възможно
да се опише накратко
енергията на копнежа,
мечтите,
дългото чакане,
прегръдката тръпнеща,
аромата,
мекия сняг
на цъфтящи акации,
целувките сладки,
безбройните ласки,
луната, марс и звездите,
койката,
мекият плясък
на чайките,
охлаждащият вятър,
щурците - нахалните
майстори,
китарите, свободното
братство,
заспалото оголено
лято,
брега и морето,
статуята, червеният Залез,
самотните стъпки
по пясъка,
искреността - факел
на истината
водеща душите
към най-чситото
и нашите два свята -
в едно -
връх на богатството...
Никой не ни попречи
да погледнем оттатък.
Беше пусто.
Еволюцията продължава.
Не достига възвишеност
за душата.
* * *
И е равно, равно
Пристигнах пръв
след кавалкада от препятствия.
- Това ли е върхът?
Егати изненадата.
Тук там беше стръмно.
От омраза към преходното
и от скука се търкалях.
Сам бях на всеки кръстопът.
Грешах, за да натрупам
арсенал от хватки.
До краен предел се напъвах.
Смятах, че е самоубийство сладкото.
Сега от високо се виждат
разтеглени пространства,
объркани коловози,
размити изненади,
спасение на косъм.
На върха на истината
като войник на пост заставам.
- Един по един
ми идвате нахално млади...
- Не си мерим мускулите.
- Победителят нищо не печели -
казал го е Хемингуей.
- Вероятно продължавате?
- Минаваме случайно.
- Това ми е познато.
Случи ми се отдавна.
- По пътя към любовта сме.
Крие най-много тайни.
- От мен да знаете:
Не се плаща единствено
сметката на откровението.
- Означава ли, че в друг случай
ще пострадаме?
- Зарастне ли веднъж пречупеното
остава по-здраво.
- Кога ще имаме шанса
да стигнем до края?
- Не шибайте конете.
Пътят е по-прозорлив
от двама взети заедно.
- А не е ли най-доброто начало
нищо да не знаем?
- Духовното се изстрадва,
но не боли и до края.
Не пропускайте знака за равенство.
