СИЛАТА НА КОРЕНА
За разликата между митовете и науката, Рада Въртунинска разговаря с Георги Топалов, който наскоро навърши 75 години
Р.В. Какво може да накара един зооинженер да прави селищни проучвания, да изследва съобщителните връзки. Имате над 300 публикации и 8 забележителни както по обем, така и по съдържание книги, свързани с историята на Добруджа. Написахте Енциклопедия на фамилните имена от Спасовски район, История на село Белгун и т.н.?
Г.Т. Ръководеше ме преди всичко обичта към родния край, към прадедите ни, към историческото ни минало. Проучването на едно родословие в дълбочина е част от генеалогията на една нация. Що се отнася до наименованията на селищата в това има и определена философия. Например, когато изследвах историята на село Белгун и анкетирах най-старите заселници, те казваха, че това е името на коня на Аспарух. Това е легенда, мит. Направих запитване до БАН и ми отговориха, че Белгун е прозвище на цар Иван Асен II - това е наука. За промяна на наименованията са допринесли различни фактори, но те имат дълбока връзка както с историята, така и с народопсихологията.
В зоотехниката са застъпени две фундаментални дисциплини, които важат за всички биологични видове - биология и генетика. Те са в основата при изследване на развитието и на човека - генеалогия, антропогенезис и т.н Проследяването на родовите връзки става на един и същи принцип, макар при човека да действат други закони.
Например при създаването на по-съвършени животински раси са възможни и кръвосмесителни връзки, а това предполага проучвания на няколко родословни пояса, докато при човека доминира свободният избор.
Р.В. Коя от двете дейности ви е донесла по-голямо удовлетворение и популярност?
Г.Т. Разбира се, професията ми. Моето призвание е животновъдството. Пораснал съм покрай селскостопански животни, грижил съм се и съм работил с тях. Посветил съм им повече от 35 години. Професията ми имаше и преимуществото да контактувам с различни хора. Така научих много за историята на селищата в Добруджа, които допълвах с данни от научни източници. Определено мога да кажа, че тези мои изследвания са принос за добруджанското краезнание. Чрез тях пък станах по-популярен.
Р.В. Как оценявате този "бум" в краезнанието и родоведението след промените от 1989 г.?
Г.Т. Като защитна реакция. Да не се изгубим като нация, особено след приемането ни в Европейския съюз. Да запазим своята идентичност. Да създадем една традиция в проучването на рода, което сме пропуснали през столетията, а след нахлуването на чужди влияния и култури, посредством телевизия, интернет, да не се обезличим, да не забравим, че сме българи, че имаме своя история, култура традиции.
Р.В. Вие сте "Почетен краевед" и носител на няколко общински награди за принос в краезнанието. Стимулите, наградите, самоцел ли са или проучването на различни аспекти от живота е вътрешна потребност?
Г.Т. Моите проучвания са израз на моето родолюбие и нямат нищо общо със суетата и амбицията за известност. Наградите не са измерител за постиженията, на които си посветил голяма част от живота си.
Р.В. Кой от обектите ви създаде най-големи затруднения?
Г.Т. Последната ми книга "Речник на селищните наименования" е най-голяма по обем, Събраният материал беше изобилен. Трябваше да направя прецизна селекция, справки, редакция. Тази книга ми донесе и най-голяма популярност и удовлетворение. Тя е единствена по рода си в страната.
Р.В. Какви предизвикателства стоят пред вас?
Г.Т. Досегашните ми родословни проучвания ме отведоха до връзки с рода на Момчил войвода, (роден незнайно кога и загинал през 1345 г. б.а.). За мен като родовед това е голямо предизвикателство. Ще бъда щастлив ако успея да го докажа, защото така Момчил войвода ще стане част от историята на Добруджа.
Р.В. Какво може да накара един зооинженер да прави селищни проучвания, да изследва съобщителните връзки. Имате над 300 публикации и 8 забележителни както по обем, така и по съдържание книги, свързани с историята на Добруджа. Написахте Енциклопедия на фамилните имена от Спасовски район, История на село Белгун и т.н.?
Г.Т. Ръководеше ме преди всичко обичта към родния край, към прадедите ни, към историческото ни минало. Проучването на едно родословие в дълбочина е част от генеалогията на една нация. Що се отнася до наименованията на селищата в това има и определена философия. Например, когато изследвах историята на село Белгун и анкетирах най-старите заселници, те казваха, че това е името на коня на Аспарух. Това е легенда, мит. Направих запитване до БАН и ми отговориха, че Белгун е прозвище на цар Иван Асен II - това е наука. За промяна на наименованията са допринесли различни фактори, но те имат дълбока връзка както с историята, така и с народопсихологията.
В зоотехниката са застъпени две фундаментални дисциплини, които важат за всички биологични видове - биология и генетика. Те са в основата при изследване на развитието и на човека - генеалогия, антропогенезис и т.н Проследяването на родовите връзки става на един и същи принцип, макар при човека да действат други закони.
Например при създаването на по-съвършени животински раси са възможни и кръвосмесителни връзки, а това предполага проучвания на няколко родословни пояса, докато при човека доминира свободният избор.
Р.В. Коя от двете дейности ви е донесла по-голямо удовлетворение и популярност?
Г.Т. Разбира се, професията ми. Моето призвание е животновъдството. Пораснал съм покрай селскостопански животни, грижил съм се и съм работил с тях. Посветил съм им повече от 35 години. Професията ми имаше и преимуществото да контактувам с различни хора. Така научих много за историята на селищата в Добруджа, които допълвах с данни от научни източници. Определено мога да кажа, че тези мои изследвания са принос за добруджанското краезнание. Чрез тях пък станах по-популярен.
Р.В. Как оценявате този "бум" в краезнанието и родоведението след промените от 1989 г.?
Г.Т. Като защитна реакция. Да не се изгубим като нация, особено след приемането ни в Европейския съюз. Да запазим своята идентичност. Да създадем една традиция в проучването на рода, което сме пропуснали през столетията, а след нахлуването на чужди влияния и култури, посредством телевизия, интернет, да не се обезличим, да не забравим, че сме българи, че имаме своя история, култура традиции.
Р.В. Вие сте "Почетен краевед" и носител на няколко общински награди за принос в краезнанието. Стимулите, наградите, самоцел ли са или проучването на различни аспекти от живота е вътрешна потребност?
Г.Т. Моите проучвания са израз на моето родолюбие и нямат нищо общо със суетата и амбицията за известност. Наградите не са измерител за постиженията, на които си посветил голяма част от живота си.
Р.В. Кой от обектите ви създаде най-големи затруднения?
Г.Т. Последната ми книга "Речник на селищните наименования" е най-голяма по обем, Събраният материал беше изобилен. Трябваше да направя прецизна селекция, справки, редакция. Тази книга ми донесе и най-голяма популярност и удовлетворение. Тя е единствена по рода си в страната.
Р.В. Какви предизвикателства стоят пред вас?
Г.Т. Досегашните ми родословни проучвания ме отведоха до връзки с рода на Момчил войвода, (роден незнайно кога и загинал през 1345 г. б.а.). За мен като родовед това е голямо предизвикателство. Ще бъда щастлив ако успея да го докажа, защото така Момчил войвода ще стане част от историята на Добруджа.
