ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИЯ АПОСТОЛ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ

Ялови думите, брате Захарие -
тлъсти, наддавали само на лой.
Лъскаво евростандартно бездарие -
мисли на чужд език, а няма свой.
Трие старателно "Записки", хъшове.
Ахка по миски, крещи в Дисниленд.
Празнични, празнички речи -
        до втръсване,
сякаш Батак е на друг континент.
Никакво робство,
        кланета,
            въстания...
От календарите липсва април.
Патриотизмът живее в изгнание,
знамето с кредитна карта сменил.
Тъпчи се с хамбургер, пие си количка.
Трилъри, екшъни... Love USA!
Търка пилона културата голичка,
форми в глобалното шоу ветрей.
Тъпо е,
    тъжно е, брате Захарие -
кърваво кладенче до всеки брод...
А край Оборище плаче България
над махмурлука на своя народ.

Иван Манолов